[музика] здравейте скъпи приятели на стандарт и съмишленици на голямата кауза бранд българия добре дошли в поредния епизод на подкаста чудесата на българия в него ще си говорим за най-голямата обединителна на икона на българия символ на свободата на родолюбието на достойнството както казваше антон дончев апостолът който продължава да живее в съзнанието на всеки един от нас там на най-високото нравствено ниво където сме скатали и жаждата за свобода и жаждата за чиста и свята република днес 151 години след обесването на васил левски държава отново е в безвремие има дефицит на национални ценности и не сме реализирали заветите
на апостола защо политиците продължават да стоят с гръб към портретите на левски кои са тези уроци кои са тези знаци които апостолът ни остави за бъдещето а ние не ги видяхме и какъв е днешният прочит на финалната дума в тефтерчето на апостола народе с петте въпросителни ще си говорим с днешния гост който е един от хората посветил професионалната си кариера в изучаване на делото на васил левски вижте кой е той професор д-р пламен митев е историк и преподавател в софийския университет свети климент охридски член на фондация васил левски и носител на наградата на карлово за
2022 година професор митев е роден през 1956 година в шумен завършва история в софийския университет след което специализира във франция през 2013 година става професор в периода от 2007 до 2015 годи е декан на историческия факултет на софийския университет све климент охридски професор митев е експерт по българско възраждане изследовател на личността и живота на васил левски дългогодишен деятел на общобългарски комитет васил левски и фондация васил левски автор на редица монографии и студии на десетки научни статии книги учебни помагала здравейте професор митев добре дошъл в нашето студио в подкаста чудесата на българия здравейте благодаря за поканата
в навечерието на тази черна дата за българия защо така ми се струва че с всяка измината година отбелязването на тази дата като че ли става по-скромно а деца правят конкурси за рисунки политици и футболисти слагат венци и все така имам чувство че националната ни памет влезе в режим лит вие имате ли подобно усещане а принципно съм съгласен с тази ваша констатация но за мен лично не е толкова важно дали е скромно или по-шумно отбелязването на една или друга дата от нашия исторически календар особено когато става дума за такива личности от ранга на васил левски на
георги раковски на бенковски на каравелов на ботев да не се връщаме назад в средновековното ни минало по-важно е с какво помним тези личности как сме усвоили техните уроци дотолкова доколкото можем да приемем че са ни дали някакъв урок и доколко следваме техните завети и от тази гледна точка си мисля че някак си последните 30-тина години се поуморихме да представяме васил левски като най-великия българин като иконата както вие се изразихте в нашата национална история някак си привикнахме с тези силни думи и те с времето започват да се обезценяват защото ги използваме за какво ли не и
виждаме как в ежедневието големите идеали мечти на васил левски всъщност се обезценяват пред очите ни защо историците като че ли за най-важните биографични данни на левски не могат да достигнат до единомислие това е въпрос който много често ми се задава от студентите защо при положение че има различни хипотези специалистите не седнат на една маса и не достигнат до някакъв консенсус коя от всичките тези хипотези звучи най убедително така че да можем да приемем в националния си разказ за миналото особено когато става дума за биографията на такива герои като васил левски една обща трактовка да оставим
споровете за научните форуми а всъщност в националното ни съзнание да така някак си да очертаем това което е общоприето но като че ли така сме устроени като народ народопсихологията не е такава ако се върнем назад във времето и преди освобождението и преди 150 години ако се зачетем във вестниците които са писани и четени от тогавашните българи ще видим как отново се спори за подобни неща дали ще става дума за царуването на симеон или за онова което ни е оставил иван асем ii когато самият левски се появява на политическата сцена с някакви конкретни решения на въпроси
които звучат толкова елементарно и въпреки това започват едни непрекъснати дебати спорове типично по нашенски а нали оплюване на противника скандали от всякакво естество и в крайна сметка се оказва че от всички балкански народи българите не постигат онова за което са мечтали поколения наред защото политическият ни елит не е достатъчно зрял защото политическия илит няма този опит защото не знае как да го направи защото не иска да се откъсне от злободневието в което се е потопил и това се повтаря през 40-50 години във всички следващи следосвобожденски години та до ден днешен много се изкушавам да продължим
разговор с политически елит но съм сигурна че няма да стигнем до левски защото имаме много неща да си кажем за това как всъщност те възприемат в момента философията и мечтата на левски та да се върнем към оборването на митовете сега първия 18ти или 19 февруари да всички се опитвате да ни обясните че това е 18-ти но както вие казвате народопсихологията това е 19-ти кажете за вас коя е датата на обесването с риск да предизвикам допълнителни така спорове сред вашите зрители аз бих казал че най-вярната дата е 6 февруари поста защото това е истинската дата на
която е извършена екзекуцията а защо шести е по-вярната от 18-ти и 19-ти защото 1916 г когато в българия официално се възприема грегорианския календар тоест новият стил изведнъж са добавени в календара 133-те дни които са характерни за разликата между стария и новия стил за 20 век на 1 април 1916 г българите се събуждат с датата 14 април тоест още тогава са добавени тези 13 дни разлика между стария и новия стил и от оттук насетне когато ние отново добавяме още 13 дни или 12 дни ние всъщност два пъти променяме променяме разликата между стария и новия стил през
19 век е 12 дни а за 20 век са 13 дни когато едно събитие се е случило през 19 век за да можем да го отбележим по новия стил трябва да добавим само 12 дни а не 13 дни както е за събитията от 20 век и за съжаление някъде след 1 1916 го постепенно се налага тази дата 19 февруари някой просто е смятал за 20 век а не е сметнал за 19 да и аз винаги давам за пример на студентите как през 1837 или 1840 в зависимост от това как ще решим кога е роден васил
левски 6 п 12 прави 18 защото и досега отбелязваме рождения ден на васил левски по стар стил на ше по нов стил на 18 юли и съответно няколко десетилетия по-късно 1873 изведнъж 6 п 12 прави 19 това нали за математиците звучи абсурдно но то е абсурдно и за един третокласник защо за съжаление в така традицията на нашия народ нещо което е придобило гражданственост много трудно се променя и това е позицията която някак си се защитава от по-възрастното поколение но аз винаги реагирам по един и същи начин през последните 30 и косур години ние забравихме много
от ония дати които се отбелязваха тържествено и шумно преди 10 ноември 1989 годи и съм сигурен че ако излезем на улицата и попитаме няколко млади хора какво се е случило на 7ми ноември малцина от тях ще знаят че тогава сме отбелязвали така наречената октомврийска революция да нормално е да не знат което е нормално да не знаят защо да не променим и тази дата от 19 февруари да я направим на 18-ти тоест обяснението че така сме свикнали някак си според мен не звучи сериозно така ако я променим обаче от 18-ти на 19-ти може би това ще
стане по-лесно защото от няколко години се опитваме вече да я налагаме тая дата 18-ти но сега всъщност как да да се променим изведнъж приемайки че неговата дата на раждане не е 1837 а 1840 а задавате ми един труден въпрос в такъв смисъл че аз съм един от авторите на на тази публикация в списание история преди няколко години в която предложихме новата дата 1440 а всичко тръгна от изследванията на един млад специалист от софийския университет който откри нови документи в османския архив в истанбул става дума за регистри които са се водили в османската империя много последователно
много редовно много сериозно защото на основата на тези регистри на подвластното християнско население се събират данъците от българските поданици на падишаха и колегата григор бойков един млад и много добър специалист в областта на османистиката в момента работи във виена а намери няколко последователни регистъра за мъжкото население на карлово през 30-те 40-те и 50-те години на 19 век в тези регистри се отразяват всички представители на мъжкото християнско население по села и по градове и засичайки информацията в продължение на повече от 15 години за първи път името васил син на иван кунчев се появява през 1844г и
там е отбелязано че васил е на четири години което автоматично означава че той е роден 1840 го в тези последователни регистри има има подробна информация за семейството на иван кунчев и на неговия брат въло у защото са живяли в една и съща къща това са баща му и и войчо и вуйчото да двамата братя кунчеви и за семейството на неговия войчо се отбелязват той всъщност е чичо му нали отбелязва се много коректно появата на всеки един от синовете на на чичото в последствие се отразява по същия начин появата и на братята на васил левски в
тези регистри така че ние можем с известни така приблизително в датите защото не сме сигурни дали през май дали през юни дали през септември е минал данъчният регистратор но годината е категорична нямаме нито един документ за 1837 година можеде тръгнало 18 точно това щях да кажа че веднага след освобождението се появяват първите писани биографии за апостол и някак си в публичното пространство възникват спорове кога точно е роден и във връзка с откриването на паметника на васил левски в софия семейството най-вече семейството на сестрата на васил левски яна се събират заедно с братовчедите на васил левски
особено васил караиванов който е много близък приятел съратник на на васил левски активен член на революционния комитет в карлово семе се събира и решава след като поспорт известно време че васил левски е роден на 6 юли 1837 година нямаме запис в църковните кондики нямаме други документи по които да да бъде установена тази възраст а между другото разполагаме и с различни косвени податки под формата на спомени или пък документи които са от онова време да кажем т хитов когато разказва за своя знаменосец твърди че той е бил на около 20 години когато е станал знаменосец това
е 1800 а всъщност не на 20 а на 20 и няколко години така че като изчислим от 1867г свалим 27-28 години се получава годината 1840 за мен още по-сигурна е податката която ни дава никола цветков човек който е заловен с левски в къкринското ханче и съпровожда левски по пътя през ловеч търново и до софия и той разказва непосредствено след освобождението че когато разпитват васил левски в търново той присъства на този разпит на въпрос на колко си години васил левски казва че е на около 3233 години което означава че той е роден 1840 годими надявам се
че постепенно тази година ще бъде възприета първо от специалистите ще навлезе в научната литература да бъде припозната от всички изследователи и едва тогава можем да очакваме тази нова година да влезе и в учебниците по българска история но аз в случая съм малко или много песимист защото представете си тези стотици паметници паметни плочи всякакви други учебници по магала където присъства годината 1837 година както да бъде променена затова не съм и толкова агресивно настроен на за налагането на тази година и все пак също така до скоро се говореше как нали това е едно случайно залавяне на на
васил левски но вие все повече и повече говорите може би това са също така от новите документи които след изследването на а документацията в истанбул сте стигнали до тоя извод че още преди обира в арабаконак турските власти са знаели кой е левски всъщност откъде и какво са знаели факт е че новооткритите документи през последните пет години разшириха така общата ни представа за действията на властите и на местно ниво но и на централно ниво и онова което ние научихме като нещо ново е че в един доклад на управителя на дунавския вилет хамди паша от 16 септември
18 72 година това е седмица преди да се извърши обира при араба конак той информира великия визир по това време митхат паша за това че в българските земи функционира една много широка комитетска мрежа която има за цел организиране на въстание и че един от водачите на тази комитетска мрежа е васил левски поименно се споменават конкретни дейци от около десетина комитети в тетвен в етрополе в ловеч в софия и в други видраре и така нататък което показва че всъщност става дума за набирана през месеците информация чрез шпионската мрежа която се поддържа от турската полиция и едно
доказателство подкрепящо това наше съждение откриваме в телеграмата на управителя на търновския санджак който на 28 декември 1800 72 година иска да се похвали пред великия визир че левски вече е арестуван и той споменава че издирвания от шест седем месеца васил левски за когото сме придобили над 60-70 негови писма най-после бе заловен тази информация че той е издирван вече от шест седем месеца отново потвърждава сведенията които и хамди пеша от септември месец подава на митхат паша че наистина васил левски е известен че той е водача на комитетската мрежа във вътрешността на страната и сега веднага обаче
възниква въпросът и тази мрежа която казваме че всъщност е само с турски хора които всъщност са били ифо информаторите там имало ли е съмишленици на левски измежду тях ами това е голямата енигма за нас историците защото в други документи и в новите документи се вижда че има българи които са използвани за агенти х ние знаем имената на някои от тези агенти още отпреди да открием новите документи в османския архив в истанбул става дума за техните псевдоними които се цитират в различни телеграми които се разменят между управителите на санджаците в дунавския вилет но по-важното е че
в този доклад който споменах от 16 септември хамди паша иска одобрението на великия визир за отпускане на допълнителни средства за финансиране на дейността на агентите включително агенти под откритие и в последващите няколко месеца октомври-ноември ако се анализира цялата тази документация ще се види че наистина в резултат на искането великият визир следващият велик визир ружди паша се съгласява да се изплащат суми до 3 000 гроша месечно на всеки агент а в случай че той подаде ценна информация може да получава и много по-голяма награда парична само като пример ще ви дам заплатата на едни от най-добрите ни
учители от ранга да кажем на ботьо петков на сала филаретов на добри чинтов и така нататък годишната заплата се движи между 10 и 12 000 гроша а тези агенти са получавали 3000 гроша на месец турските власти са се сдобили с две писма на любен равелов които са изпратени до васил левски преди той да ги получи и дори хамди паша информира великия везир че са успели да придобият две те писма да ги преведат на турски и да ги върнат на куриера и след това те попадат в ръцете на васил левски а дали пък самият любен каравелов
не ги е предоставил първо той имайки предвид неговата а да кажем вражда с левски и по повод мястото и ролята на русия изкушението да хвърлим вината върху любен каравелов е голямо но по същия начин можем да обвиним и още две-три лица но те все са знакови лица и аз затова много трудно бих си позволил да изрека техните имена и да каже че те са потенциалните предатели защото ние знаем имената на куриерите през които е минало едното и другото писмо става дума за най-доверените хора на васил левски достатъчно е да спомена името на матей миткалото защото
той носи тези две писма в крайна сметка в стара загора на на левския преди това са минали през ръцете на христо и иванов големия евентуално даниил попов евентуално никола обретенов това са имената на хората които по някакъв начин са замесени в тези куриерски канали през които преминава пощата от букурещ гюргево букурещ турно магуреле от турно магуреле към ловеч от гюргево през русе към ловеч и търново и оттам вече към стара загора а не не смея по никакъв начин да твърдя категорично кой би могъл да бъде но възможно е съмишленици което е тъжната равносметка нено възможно
е и този куриер да не е разбрал че писмата нали са били придобити и след това върнати защото от кореспонденцията която имаме между дунавския управител и великия визир не се посочва как са приети тези писма но факт е че те преди да стигнат до ръцете на левски са вече в ръцете на властите така че турската агентура не трябва по никакъв начин да се подценява през 60-те и 70-те те години благодарение на чужденци които са привлечени на работа към централната власт включително и полицията много израства и възприема редица от тези модерни за онова време методи на
изследване на полицейски издирвания на развитие на тази агентурна мрежа защото ние разполагаме и с материали които показват че сред емиграцията има сериозен пробив на тази инфо формация примерно един доклад от 1872 годи цитира поименно част от членовете на комитетите в браила галац гюргево турно ма горели букурещ което означава че турската агентура е разполагала със сведения и за дейците в имиграция най-лесното да кажем да предателят е наш човек затова аз лично съм много предпазлив в така хвърлянето на обвинения откъде може да да е изтекла информацията но пък сега нека поговорим за онзи момент на залавянето на
левски или по-скоро на предния ден когато там втория ден след коледа той тръгва по онова несъществуващо вече мостче където са вече зап тий тата и тука излязоха доста версии които вие сега ще потвърдите или ще отхвърлите затова че в за конкретния момент за предателството роля са изиграли поп лукановите възможно ли наистина да е така от гледна точка ако е това така обаче какво означава че все пак в последствие те са този марин се издига пък дава пари за а паметника на васил левски това това ли е нашата българска ами действително история вие докосвате с въпроси
така най-болезнените рани на българската историческа наука по отношение на васил левски и може би това потвърждава първия ви така въпрос колко да защо ние не се уточним помежду си кой прав кой крив и да кажем най-после истината ми не можем да я кажем тази истина защото но вие достатъчно сте изследвали просто този ден какво точно се случва ами за съжаление на част от вашите зрители аз не съм толкова склонен с лекота да приема че срещата при пази мост е изиграла фатално значение в разкриване на васил левски и за неговото залагане и един единствен риторичен въпрос
може да обясни защо така не съм на мнението което стана много популярно последните 20-30 години че всичко като информация тръгва от тази злополучно на среща при пази мос моят реторичен въпрос винаги е бил един и същи през тези години ако те са се усъмнили в левски откъде са знаели че точно там ще нощува и то точно в това ханче защото в къкрина има две ханчета а ако те са проследили до момента на влизането на левски в ханчето те нямаха да имат времето да се върна до ловеч да се организира цялата тази група която ще отиде
призори към 400часа и да извърши ареста на апостола а и христо латинеца който е по този в този момент държателя на ханчето излиза на няколко пъти влиза той би забелязал тези турски заптиета които следят и наблюдават дали левски е там или не е там и на този въпрос никой не отговаря защото все пак за да се отиде в това ханче по нощите в този нали момент озна значава ти да имаш предварителна информация а не е така ми ако не е останал да спи там да е минал през ханчето да се е видял с когото е
трябвало и да продължи през нощта да пътува пеша на или към търново каквато е била целта на васил левски тоест има нещо което остава недоизяснено тоест си казваме с с вас че наистина може би те са имали предварителна информация че той ще отиде там и че ще спи ами значи за мен тази информация със сигурност е съществувала но пак казвам це е проблем оттука тръгва и дълголетният спор около обстоятелствата ние не разполагаме с нито един документ но все пак се знае че този сирто в където той е нощувал при него в последствие очевидно толкова много
е бил разстроен разбирайки че е заловен че не е искал да говори почти с никой той просто се е пропил сложил си е край на живота и всъщност от него тръгва че е казал само на онази там фамилия поп луканови по принцип фамилията поп луканови е била информирана за тези възможни места където левски би пренощувал където би се спрял защото те познават цялата комитетска мрежа в района на ловеч и троян за тях не е била тайна че в къкрина има еди къде си възможност заедно с христо латинеца нали че ще пренощува неслучайно и никола цветков
който го съпровожда нали знае пътя откъде ще минат къде ще спрат защото той е познат на местните хора но за мен съмненията тръгват по принцип от обстоятелствата при които властите научават кои са ловешките дейци хм всъщност информацията за ловешките дейци тръгва от разпитите на димитър общи той пръв споменава поименно марин поп луканов димитър пъшков казва попа без да уточнява кой поп става дума за иван д сов нали който също е член на революционния комитет в ловеч но той в този момент вече е напуснал българско за да продължи образованието си в чехия и фактически тази информация
дава основание на властите да арестуват марин поплуканов димитър пъшков да ги изпратят към софия след няколко дни престой в ловеч и заедно с тях е изпратен и поп лукан бащата на марин поп луканов но когато правя точна ставка на димитър общ с поп лукан той казане този поп оня поп беше и споменава вече името на поп кръстьо мхм след което поп кръстьо е арестуван в ловеч той остава едно денонощие в конака арестуван след което е освободен и тука възниква големият въпрос защо той е освободен да сега но в последните години някак си реабилитацията му вървеше
много силно ами аз затова съм много предпазлив и не искам да така да се впиша в този хор който върви по линия на така ще го кажа политкоректното говорене защото стана първо модерно стана първо някак си по така коректно да се оправдаваме че поп кръсто е невинен и че той няма никаква роля станаха споровете как да се прочете една телеграма от мазхар паша до търновския управител в която се иска допълнителна информация и досието на нашия агент дали е поп кръст или е поп христо или заради сложната граматика в османския език не агентът е поп а
всъщност агент е собственикът на лозето където са се провели съвещанията за които става дума в тази телеграма и някак си този спор се разми в така публичното пространство и доведе до допълнително налагане на тезата за невинността на на поп кръст ние разполагаме с различни документи за поп кръстьо за мен има един документ който някак си остава встрани от погледа ни и е лесно да да не му обръщаме внимание става дума за това че преди десетина години сръбски колеги публикуваха едни материали от сръбската полиция от които се вижда че поп кръстьо е осъден ефективно за кражба
на пари от раковски по време на първата българска легия 186 втора година това не съм го чула да е изричано да защитниците на поп кръстю си затварят очите пред това твърдение и някак си се забравя че фактически ако ти веднъж си посегнал да всеки може да се промени всеки човек има правото да нали да еволюира в но тука става дума за категорично доказателство и то нали публикувано от сръбски колеги които нямат нищо общо с нашите спорове от колеш кой прав кой кри притеснителното е че ние не сме го публикували ами не то се знае в
тесния кръг на специалистите но за съжаление не се популяризира сега аз не твърдя че ако поп кръстьо е осъден за кражба 1862 той е извършил и кражба по време на комитетските дела 1872 но някак си не мога да приема че поп кръстьо е обвинен заради някакви пропаганди осъществявани от официалната историография преди 10 ноември да се свърза с някакви идеологически желания да се окл пазени българската църква това е категорично абсурдно защото обвиненията за насочени към поп кръстьо тръгват още 1873 го още тогава някои от местните дейци искат той да бъде наказан те искат той да бъде
бъде нали справедливо осъден на смърт така както повелява клетвата но постепенно се решава че по-добре да остане някак си сам да да си носи тежестта на да на предателството но пак ще кажа като историк аз никога няма да застана към настоящия момент пред моите студенти да им каже предателя е поп кръстьо или предателя е марин поп луканов и величка хашнова или няма предател всичко е плод на случайно текли се обстоятелства защото за мен като изследовател е много важно да имам доказателствения материал а засега този доказателствен материал е много обтекаем защото става дума за спомени за
косвени податки много добре ви разбирам и минавам в посока именно на това което винаги обичате да казвате че предател предател но не е толкова важно кой е предателят на левски а важно е как всъщност ние в сърцата си носим мечтата заветите на левски и в тоя ред на мисли носим ли ги вече и изпълнихме ли ги тея завети категорично не не сме ги изпълнили каква беше мечтата на левски ми мечтата на левски беше за една силна независима целокупна българия българия която да бъде част от модерния европейски свят да идеологически политически сме били свързани с някакъв
друг източен лагер но това не означава че сме били европа някак си че едва сега сме си намерили място в европа левски го е осъзнавал левски това го е казвал че ние сме част от европа и да бъдем като другите европейски народи това е неговата мечта нещо повече той казва за русия именно това че нали всъщност така или иначе това не е целта на независимостта на националноосвободителното движение и те няма как да подкрепят това много много от нашите водачи на национално-освободителното ни движение са били критично настроени към съществуващия е модел на управление в тогавашна русия
пример на тогавашните наши възрожденски революционери са били съединените американски щати и това каравелов го казва в почти всеки брой на своя вестник свобода по-късно и на вестник независимост че съединените щати дават пример как 50 народности 50 религии той така много често използва това число 50 50 могат да живеят без своя монарх могат да се управляват демократично на основата на една конституция и това е достатъчно чно републиканския модел моят учител професор николай генчев приемаше че републиканските идеи на левски трябва да да изведем от идеите на френската революция аз съм убеден за себе си че всъщност републиканизма
на левски е силно повлиян от републиканизма на любен каравелов който е начетения човек който нали познава европейската литература европейската политика защото все пак той има по-високо образование един по-широк поглед върху голямата политика в света не че и левски я няма тази този гледна точка но повлияно от онова което каравелов публикува онова което той защитава левски възприема наистина положителното републиканския модел за тази чиста република в която всички ще бъдем равни пред закона в която независимо от това каква религия изповядваш или към какъв етнос принадлежиш ти ще имаш равни права и равни свободи това е идеалът и
този идеал вече повече от 150 години не се е променил но за съжаление ние не сме го постигнали а защо всъщност въобще не можем да го достигнем имаме ли нужда от нов левски и може ли той да вирее въобще в нашата действителност в момента левски е правилният човек за 19 век защото със своите идеи той наистина издига нашето национално освободително движение на на нивото на найвисоките демократични ценности на европейския 19 век на новото време въобще днес светът е различен ние имаме нужда от хора като левски честни последователни и най-важното защото за мен в образа на
левски най-ценната му така черта е чувството за отговорност което ние не откриваме у нашия сегашен политически елит чувството за отговорност означава ти да знаеш своите грешки и когато твоят опонент твоят противник е прав и това което той предлага е по-разумно ти да го приемеш и само един пример ще ви дам в това отношение а веднага след общо събрание на брцк което се провежда между 29 април и 4 май 1872 година в букурещ на това събрание се приема устава програмата на брцк левски е определен нали за главен апостол както ние го пишем в учебниците всъ всъщност
той получава едно пълномощно да представлява централния комитет навсякъде и във всичко и завръщайки се на 1 юли в българско той веднага разпраща едно окръжно писмо до всички комитети в което настоява всеки комитет да си избере отново свой представител за да се организира ново комитетско събрание само за вътрешните комитети идеята е че на едно такова събрание той ще може да разясни новия устав новата програма да начертаят план програма какво правим оттук нататъка но оказа се че най-близките му съмишленици примерно един христо иванов големия или пък един тодор пеев който е много авторитетен сред комитетите в софийско
етрополско кюстендилско реагират много бурно и казват на левски директно в свои писма че това е много глупаво защо да викаме представители на всички комитети на ново събрание и да дадем възможност на турската полиция да ни хване не е ли по-добре устав и програмата са отпечатани да ги разпуст страни ими те да си ги четат и да ги следват левски веднага осъзнава че те са прави отказва се и започва да разпространява ето ви един пример как нали той оценява че е допуснал някаква грешка той неслучайно в писмата си казва и да си кажем кривиците байно и
да вървим за общо дело ето ги призивите които те звучат нали малко архаично на езика на левски от 19 век но днес не ли това най-важното имаме общи цели имаме някакви стремежи какъв е проблемът заради някакви си политически дрънканици и злободневни скандали да ставаме свидетели на безпомощността на българските правителства какъв е вашият днешен прочит на народе с петте въпросителни а не бих си позволил да влеза в ролята на на левски и да разчета какво точно е искал не знам защо на мен ми се струва че в тези въпросителни има много силно разочарование че българинът чак
свободата да му бъде поднесена на тепсия някак си много ни е лесно да бъдем серджи извинявайте за грубата дума много е лесно да седим в кръчмите в кафенетата да спорим да се обиждаме да да чертаем някакви планове но когато стане дума за реалните дела малко са тези които излизат на улицата да направят това което искат да постигнат и за съжаление това е съдбата на левски и на всички като него в нашата национална история водени от някакви големи идеали те се опитват да променят българската история да предложат някакви нови програми нови перспективи но за съжаление когато
опрат нещата до реализацията тогава става трудно и затова някак си априлското ни въстание от 1876 година ние възприемаме като някаква еманация като някаква върхова изява на желанието за свобода защото в няколко селища където бенков е минал или панайот волов те са успели да грабнат така енергията на средностатистическия българин да го накара да забрави за жената за децата за дома за дюкяна си който имат и да грабнат пушката да се бият за своята свобода и това го правят хора от средната класа не бедни не защото нямат земя не защото са гладни жадни необлечени а хора които
имат един среден стандарт и въпреки всичко са осъзнали че тая държава не е нашата държава тя не ни води напред и затова по-добре да взимаме пушките да се бием за своята свобода ето това е трудното да накараш хора а да да да последват водача който има някаква визия за бъдещето благодаря ви за този разговор до нови срещи y