Пулсът на града еп 8 Николай Чакъров

[музика] здравейте с предаването пулсът на града по варна tv днес мой гост е николай чакъров нико той е графити артист и предприемач един от основателите на графити културата във варна с една от първите агенции в страната а днес дори най-голямата такава в страната ни има множество проек над 1000 а творчеството му излиза от рамките на българия и вече има работа с клиенти на четири континента за графитите за това улично изкуство което обаче се превръща в успешен бизнес трудностите по пътя но и забавните истории ще си разказвам и ще слушам нико здравей благодаря ти че прие

поканата ни здравей благодаря ти много за поканата радвам се че съм тук и ще имам възможността да си поговорим аз също много се радвам и бързам вече да започва с въпросите да те питам как започна всичко защото твоят път е доста дълъг ти всъщност като дете ли рисуваше в началото беше по-скоро бунтарство или защото графитите са свързани с това ами аз съм дете на 90-те 96 съм роден реално погледнато когато бях тинейджър беше супер популярно да се рисува тогава всъщност беше най-големият бум на стрийт културата генерално в страната всъщност беше супер популярно всеки да си

измисли някакъв так да има нещо което да подписва и да ходи да маца навсякъде и всъщност аз така съм и почнал от улицата събирахме за половината ми клас ходихме да рисуваме силно казано по-скоро да драскаме наляво надясно тъй като тогава нямаше кой да ни каже кои са подходящите за това места и така и иначе съм от семейство на художници но не се занимавам с рисуване имам предвид не правя живопис не правя графика занимавам се само с графити и логични изкуства като в последствие а сега агенцията която ръководя работим във всякакви стилове и предлагаме всякакви неща

на нашите клиенти но затова след малко а аз доколкото знам ти си самоук в графитите нали ли така и как добре разкажи ми за първите ти графити примерно които вече са навън привлякоха ли внимание или напротив караха ти се защо сега го надраскат това тук ако трябва да съм честен първите 50 пъти съм бил на косъм да се откажа тъй като като бях малък нямахме никаква възможност да да рисуваме а самото рисуване изисква средства и и примерно един графит стандартно ти е да кажем 50 100 лв нещо ей такова и в началото това бяха супер

много пари и съответно ти излизаш намираш ги тия пари купуваш си боя обаче супер недоволен от резултата и на мен просто ми беше писнал бях на няколко пъти да се откажа и тогава една вечер не знам как получих едно такова като вдъхновение че нещо ще се случи и всъщност трябва да предизвикам промяната и всъщност се зарибих много сериозно да да рисувам тогава почнах да срещам хора до тоя момент единствените хора които по познах бяха хора близки от обкръжението ми никой не рисуваше сериозно това се случва някъде да кажем 2013 нали аз имам някакъв бекграунд преди

това някакви познания но всъщност от 2013 мога да кажа че наистина сериозно врах в нещата като за следващите 10 години бяха нарисувани около може би със сигурност над 1000 стени проекта и така нататък почнаха да звънят и първите клиенти за поръчки тъй като графитите почнаха да биват виждани от все повече хора и всъщност да стават комерсиални и всъщност бях един от първите хора които се усети че иска да го прави това нещо и преди това че живях доста години извън страната а успях да видя неща които хората да кажем тука не ги видяха и всъщност

направих и агенцията преди три години чакай обаче да те върна защото ти много бързо стигна и до тук къде си живял в чужбина толкова години а бил съм всъщност първо заминах за англия няколко месеца в англия след това известно време в щатите обикалял съм така на доста места в европа постоял съм тук и там бил съм в южна африка и как реши да се върнеш ами то е много странно едно просто вътрешно усещане трябва да се прибереш часовника не знам едно такова просто го чуваш вътре тиктак трябва да си ходиш вкъщи буквално сми совник ти

си бил на 20 и няколко няма значение между другото сега е много интересно защото пък сега го чувствам същото нещо само че на обратно тоест имам все едно силния вътрешен инстинкт че трябва да изразя ама не да се изместя ами да разраствам х по-скоро е малко по различно да и как усещаше отношението на хората към изкуството и към графити изкуството в чужбина и като се върна тук ами примерно в щатите е доста по-добре ценено доста по-добре платено и генерално хората го възприемат много добре тука в страната преди 10 години беше много тегаво буквално хората са

такива окей аз ще ти купя 10 спрея ела нарисувай нещо и хем да има къде да се тренираш да не ходиш да драскаш на хората бараките и така нататък доколкото сега вече изкуство все повече брандове големи брандове под една или друга форма инвестират в това искат да се отъждествят голяма част и от фирмите с които работим а имат социална отговорност нали към обществото и решават да инвестират именно в такъв тип проекти и съответно цялото нещо се налага все по-добре и все повече навсякъде в смисъл почти няма някой който под една или друга форма да не

е вързан с това да вие всъщност също реализирате социални проекти но това вече е в ролята ти на предприемач искам да те питам кога точно превърна страстта си и хобито си в работа спомняш ли си първия ти хонорар например та първият ми хонорар беше примерно нещо от порядъка на четири-пет спрея които ми оставиха чисто за мене след като свърша работата което за едно време това беше супер тъй като не се налага да си купуваш справи това което мога да ти кажа което е много интересно като феномен е а когато исках да рисувам и се учих

да ри рисувам нямах абсолютно никакви пари за нищо и тогава бяха периодите които рисувах най-много тоест енергията която ти отделяш за да го правиш това нещо е толкова силна че няма нещо което да те спре между другото съм чувал при при зависимите че има някакъв такъв склонен като инстинкт в смисъл някой път туй са хора които нямат никакви пари обаче въпреки това намират време примерно да ходят на казино намират средствата да ходят на нали да продължават да са в тая въртележка при нас беше нещо ей такова само че свързано конкретно с графитите сми тоест рисуваме

до дупка буквално една тенджера рис мога да живея на нея цяла седмица обаче важното е да има спрейове дага да рисуваме и така това със сигурност не са и предприемаческите години това беше един дълъг период който ми беше туториала на мене и в който всъщност поставих основите да се науча да държа да боравя със спрей и така а да изградя контактите които имам в момента на ниво графити артисти хора които са покрай мене голяма част от най-добрите ми приятели в момента сме се запознали чрез графитите това са хора които някой път са 10 години по-големи

от мене или по-малки от мене и графитите са ни бил са ни били моста между нас нещо което всъщност ни свързава което е супер интересно тъй като ако не беше това нямаше тия хора съм абсолютно убеден че в момента нямаше да ги познавам нямаше да с и толкова близки това са уникални хора и така това е твоята среда да по-скоро и въпросът ми е ако сега някой младеж ни слуша и че си вдъхновение за него и си пример защото и той си рисува нещо или занимава се с някакъв вид хоби което обаче иска да го

превърне в работа и например чува че а няма да му се случи по-добре е да учи за it или да учи за нещо което има перспектива ти как успя да я минеш тая граница кога имаше ли изобщо момент на съмнение примерно да ти е графитите да са ти някакъв вид сайт джоб или аа да си го правиш и това но да имаш все пак друг план b примерно ми човек се учи по няколко начина първо трябва да си извървиш пътя нали тия часове нали стандартно хората казват едни 10 000 часа да правиш мно умение докато

станеш много добър бла бла бла да така е това нещо наистина работи оттам нататък идва болката трябва да се опариш трябва наистина да те заброи и да си кажеш окей това нещо не става не искам повече да правя това не искам да участвам в това а нали съответно аз когато реших да направя агенцията и наистина да вляза в двата крака в това нещо а беше точно по време на пандемията и всъщност когато беше най-сериозният период затова рикса почнах да чета супер много да гледам страшно много неща когато влизаше някаква работа поемах една на секундата и

така но истината е че човек трябва да е супер отдаден на това което прави и това което мога да кажа на хората които генерално и в частност като се занимават нали с а изкуства каквито и да са те а не вкарвайте 100% от времето върху това да станете най-добрите професионалисти в смисъл година част от хората решават че примерно защото съм художник сега ще стана най-добрият художник ще съм по-добър от всички останали истината е че ти за да си по-добър от всички останали трябва да си много по-комбинативен много по-широко мислене за света и мястото където се

намираш а не просто че може да рисуваш по-добре да това е супер но всъщност а м не ти дава кой знае какво предимство предимството ти дава майн сеета ти усещането ти за това къде наистина стоиш къде се намираш и ползите и полезността ти тоест нещата които ти може да дадеш на хората тоест ако ти си добър с едно нещо помисли как може да го дадеш на хората помисли как може да го монетизираш така че най-малкото да оцеляваш от него и в един момент как да го скалира така че в един момент и на теб самият

да почне да ти става добре нали а не просто нали най-добрия съм на хартия най-добрия съм на оценки и кво това в смисъл голяма хора голяма част от хората завършват университет и не знаят какво става защото са свикнали някой да ги води и в момента в който ти им дадеш свобода те не знаят какво да правят с нея иначе досега примерно стипендията оценките и тъй нататък и кво в смисъл туй то животът почва все туй те оценките почват все туй реално погледното абсолютно така че да а нещата всъщност които ти правиш ти казваш университета но

те дори не могат да се научат в университета интересното е че ти всъщност стартираш точно през пандемията когато повечето хора гледаха да не поемат рискове ти си направил обратното ми когато няма какво да губиш рискът не е толкова голям защото в началото в смисъл аз съм почнал пак ти казвам от от нулата буквално като направихме агенцията я направихме с буквално с джобни пари и не сме имали нещо което да го губим единственото което бяхме можехме да загубим време защото така или иначе бяхме супер броук отвсякъде така че първия ни офис го направихме импровизирано в старата

къща където живеех и реално погледнато просто абсолютно с подръчни средства материали всеки кой с каквото може да помогне и така и почнахме да грайм оттам като цяло и така и спомените оттогава а пък днес знам че вече имаш екип да 10 души или повече ами зависи какво точно правим но сумарно като съберем може да сме доста повече от 10 човека зависи дали участваме дали става въпрос имаме хора които помагат с дизайните имаме хора които помагат с огледите имаме хора които участват в реализацията на проектите имаме партньори които ни помагат с намирането на работа имаме хора

които ни помагат с видеата обработката имаме физически магазин хора които са там и с назначение а и така да ето тук е големият контраст който някак си аа движим историята бързо обаче всъщност това ти просто да рисуваш за себе си и да отвориш една агенция в момента вече говорим за много големи проекти които сте поели и а не си само ти движещата сила защото ти вече дори си в ролята на ментор на учител в много от случаите а как всъщност успя дори тази енергия твоя да я обереш този творчески хаос защото за да движиш бизнес

и то да го разрастваш по този начин и с екип със сигурност трябва да има рейд правила най-малкото да си водиш едно счетоводство да си отвориш фирмата то няма как има неща които трябва да се случват как успя да преминеш беше ли ти трудно точно от просто човек артист където ти работиш за себе си сам си съответно отговорностите са са едни и след това когато вече искаш да направиш бизнес изисква се някакъв вид смелост и това да се пребориш със себе си от гледна точка на аз като направих фирмата направих я защото трябваше да да

имам е отворена фирма и в началото изпитвах някакъв огромен страх на това да имам фирма да имам отговорност нали аз нямам примерно никакви приходи пък имам със сигурност имам едни разходи които си вървят и това нещо а в началото изглежда много страшно в момента в който се пречупиш и почваш да си казваш окей аз мога да ги нямам в момента парите обаче аз не струвам толкова аз струвам много повече от това и почва да ти се пречупва самото виждане цялостно за нещата почваш се да поемаш почваш да поемаш едни такива малки рискове които почват да

растат и твоят стрес толеранс почва да става по-голям през времето тоест налима съм супер много с човека е примерно не мога да за спя имам случаи където имам огромни проблеми и сп като бебе тоест просто трябва да а просто трябва да си малко и много по-спокоен в нещата които правиш а което някой път е много трудно наистина когато си вързан и с хора нали и съ срокове а не е толкова лесно но а всичко става стъпка по стъпка интересното е че аз съм в бизнеса три години обаче имам чувството че са минали 15 оттогава просто

защото а аз все едно съм на не знам на карам малко и много по бързата лента нали знаеш когато си на магистрала като се засилиш и като влееш в града как имаш чувството че всички останали са спрели покрай тебе аз се чувствам ежедневието ми е такава обикновен един ден мой е някаква пълна касапница случват се толкова много работи и накрая на седмицата а главата ми е кво какво се случи да и е много забързано да и има ли моменти в които съжаляваш че си избрал това ежедневие не има моменти в които мога да кажа че

може би ако бях по да кажем ако не бях толкова мотивиран айде така ще го кажа а може би щеше да ми е по-спокойно тъй като аз в момента нямам нямам почивни дни планирам за мен е важно да пътувам и да си правя трипове в които просто да си изпразвам главата тъй като видях че това е най-ефикасният начин като се върна тука да съм още по-мотивиран и всъщност за мен е важно да си правя тия трипове всъщност това единстве то време в което си почивам през цялото време се натиска а сата ендира туй са най-яките

дни за работа ако искате да правите какъвто и да е бизнес събота и неделя са дните в които може да си подредите мислите и да бачкате на спокойствие защото тогава си не звънят телефони тогава нормалните хора си почиват и вие ако наистина искате да правите нещо сериозно тогава ей това време може да го използвате и да правите най-яките работи иначе в седмицата стандартно се почва от сутринта рано и свършва късно вечерта аз и в момента имам проблем с а приятели семейство постоянно приятелки все някой нещо ти се сърди защото примерно аз преди 9:00 вечерта каквото

и да правя почти не мога да свърша и да се освободя нали тоест денят ти е много по-дълъг много по-рано почва но то е аз не го възприемам като работа това ти е страст живот в смисъл ти просто все едно играеш компютърна игра толкова много неща казаче въпрос след въпрос изниква в мен сега първо да те питам средата в такъв случай колко смяташ че е важна мислиш ли че средата защото каза ето има приятели които ти се сърдят семейство това по някакъв начин орели ти спирачки или мотивирали те че ти трябва да им докажеш че

това нещо има смисъл как ти се справяш с тоя стрес ами мотивиращо е да защото аз виждам една огромна разлика от хората начина по който ме приемаха в началото всеки с насмешка ти лут баба ми примерно допоследно ми казваше о виж в kfc може да почнеш много добра работа и без друго обичаш да караш по цял ден защото аз наистина обожавам да карам и що не почнеш да бачкаш на по часо от това беше примерно до преди три-четири години а сега в момента примерно тя ми помага с счетоводство и някакви такива неща което е странно

нали да в смисъл то е транзишън и виждаш как хората в един момент както не са вярвали вече са такива абе може пък този човек да е прав иначе относно средата тъй наречената еко стема това ти е най-големият трамплин тоест ако видиш че някакви хора покрай теб не стават да някой път не е толкова лесно с лесна ръка да ги зачеркнеш но най-малкото може да ги ограничиш по някакъв начин да не им даваш много време енергия а защото може би те просто не са узрели и затова ти примерно искаш да се развиваш такива хора тете

дърпат назаде тоест ти за да вървиш напред трябва да намериш съответните хора то това е изключително важно тоест съдружници партньори съмишленици хора които дори работят за тебе но те поддържат и примерно ти ги мотивираш тях това е изключително важно защото м без тия хора ти си загубен тоест аз поне нещата които искам да правя да аз мога да си имам моя майндсет и да се надъхвам само надъхвам само зареждам и така обаче тия всичките хора на мене са ми нужни за да може цялото нещо да функционира по най-доб добрия начин и всъщност то това ти

е в смисъл аз в момента преминавам през един ей такъв катарзис където се усещам че имам чувството че на ментално ниво каквито и пролуки да има откъдето в смисъл не не позволявам някой да ми каже че нещо няма как да стане или че аз щото съм много грандоман особено в в момента проектите които искам да движа и натискам са неща които до момента не са правени говорим в не в не на национално ниво ами като цяло са много големи и има хора които са такива тилт си нали туй са много сериозни неща за които ти

говориш мечтаеш и така нататък и аз съм не човек в смисъл туй нещо е тука аз го виждам щом го виждам и и виждам капацитета на хората покрай мене знам че ние можем да го направим да окей има фактора време ама ние ще го направим или днеска или утре ще го направим просто няма какво да няма какво да на сп а ти вече каза че си намерил начин как да разпускаш с тези трипове които си взимаш обаче допреди да го намериш този начин стигал ли си до бърнаут стигал съм до бърна или поне съм се

съм си мислил че съм стигал до бърнаут обаче знаеш ли какво ще ти кажа почнах да си мисля че всъщност бърнаута за който говорим в днешно време някаква пълна измислица и пълен буламач и сега ще ти кажа защо реално погледнато до преди примерно 80 години хората нали по време на след войните и така нататък хората са губили живота си губили са близките си работа и всичко останало но туй е едно огромно количество стрес и въпреки това те са оцеляли и са съградили света такъв какъвто го познаваме а пък ние тука се оплакваме обърнал защо защото

трябва да бачкам примерно 45 часа или 50 часа на седмица или защото имам някакъв мижав проблем който реално проблем ци е изцяло твой проблем който ти ако си адекватен човек някой път може да го разрешиш в рамките на няколко часа да всеки си има нали някаква граница но за мен може би примерът който ти даваш просто тогава хората аа са виждали стойността на живота как наистина най-важното е просто хората да са живи близките ти да са живи и здрави докато сега това нещо го омаловажаваме сравняваме в социалните мрежи другите какво имат и оттам се получава

вече тоя бърнал защото ти искаш да ги догониш искаш да си повече от тях а пък всички уж го знаят че социалните мрежи не са истина всеки се снима в най-добрия си а ъгъл най-добрата светлина показва най-хубавите неща ама те не са живота така е въ всичките му нюанси а хората не си дават сметка колко са лъгани на ежедневна база от визията на хората до статуса имиджа караш къпите коли то рно всичко е на лизинг на приятели на нали fake имей до дупка аз съм на мнение че човек трябва да се вкара във филма и

трябва да бъде филмар малко или много но има хора които прекаляват и има страшно много хора покрай нас които прекаляват а та та да понеже съм сменял всякакви работи в смисъл буквално представи всичките мизерни работи които може да се сетиш най-вероятно съм ги бачкал всичките и даже ще ще останат а по едно време бачках в нощни смени в една фабрика прави пакетираме чипс и както и да е а имах някакви отвратителни смени и точно тогава а се чувствах отвратително като подметка и и ми трябваше нещо което не просто да да ме държи буден цялата вечер

ми и да ме мотивира да знам че трябва да продължа туй нещо да го правя и всъщност тогава осъзнах а че дефакто едно не съм сам защото имам контрол над мислите си и почнах да се чувствам благодарен за нещата които имам щото окей аз очевидно нямам много неща в този момент финансово съм никъде бачкам в най-тъпото място на планетата обаче а имам добри приятели родителите ми са живи и здрави всичко е наред туй е такъв момент който утре друг ден най-вероятно ще си го търся разбираш ли щото да ти примерно може да постигнеш финансова свобода

обаче в един момент примерно някакви хора ще ти забият нож гърба примерно ще останеш без семейство или примерно без в един момент чисто нали по най-нормалния начин хората един по един си заминават тоест оставя това което ти изграждаш и дори на тоя момент много добре го помня защото това си ми беше като медитация която си е прехвърля в главата за да ми помогне за да си избутам тоя момент и всъщност да почна да се чувствам благодарен да си кажа а то всъщност изобщо не е изре като цяло според мен като слушам как разсъждаваш и изобщо

емоционалната интелигентност която според мен притежаваш това и те е спаси от бърна аути защото с твоето ежедневие колкото и да казваш че ги балансираш нещата определено работиш много аа и казва че всъщност тези м пътувания те те разтоварват но ти имаше много пътувания по работа обиколил си света може да се каже с работата ти аа кое е любимото ти място където си ходил да рисуваш ми честно казано в la доста ми беше харесало сега в момента имам няколко така проекта които искам да захвана искам да направим клон на агенцията в англия който да се занимава

само с с интериори на този момент това е само идея ще видим дали ще успеем да го реализираме иначе имам огромен интерес към емирствата тъй като нашият бизнес е изцяло свързан с с строителство а с маркетинг нали тъй като ние доста често работим с брандове които маркетират по нестандартен начин и всъщност има едно огромно поре за изява на тия държави които всъщност те нямат техния си пазар тоест какво значи тоест те имат техния си пазар но нямат хората които да го правят това означава че примерно в ей тия забране на пръв проглед държави а като

м казвам забравени защото голяма част от артистите не отиват да работят там и всъщност има някакъв недостиг на кадри които да го правят а всъщност това са мегаломански градове там където наистина мога да се случват някакви огромни неща като цяло и всъщност имам имам много голям интерес именно към тия държави към арабските емирства като цяло тоя целия окръг от оман а кувейт а и така ей сега заминаваме за абу даби да правим ени огледи къде клиентите са с най-широко съзнание в смисъл къде ти дават най голяма свобода готови са най-много да рискуват къде клиентите са

най-склонни да рискуват да дали примерно ето в арабските емирства както каза защото там ние имаме някаква представа тук че те са доста по-различни от нас в смисъл че знаеш какво имам предвид е да да а но пък в работата си може да не са така не знам къде ти дават най-голяма свобода ми по принцип пак казвам в щатите по принцип най ми беше допаднал по начина по който се случват нещата бързо решават че искат нещо а тука всъщност е моментът да се определят дали правим интериор или екстериор тъй като екстериорът в щатите много по-трудно рисуваш

фасада на сграда отколкото в българия иска си един куп разрешителни специфична подготовка и така нататък доколкото примерно да хванеш клиент примерно да кажем колцентър и да им изрисуваш примерно няколко етажна сграда не е чак толкова трудно а и всъщност това са клиентите които нали те не търсят тука в българия малко ги има още това примерно отиваш на оглед голяма част от хората а те са такива ами примерно нарисува ми левски нарисуваме ми вазов нарисувай ми а примерно нещо което да го възприемат пейзаж или такъв тип нещо което е малко или много мейнстрийм за нашата народопсихология

и на място където се намираме което е супер ние правим именно такъв тип неща но когато на ниво а говорим малко повече арт добре е да може да предложим и такива малко по-модерни работи които да се възприемат по-добре и в това отношение като цяло цяла европа щатите има доста места в световен мащаб където търсят малко по-нестандартни решения и визии за техните пространства а нали тука в българия го имаме тоя така патриотичен дух който според мен не трябва да умира просто не трябва да е само това ами трябва да има и от едното и от другото

но като цяло нали хората с които работя така до голяма степен търсят и модерни неща тук а кое е най-странното нещо което си рисувал защото сега чуват сгради стените и си представят наистина една равна стена тия рисуваш и това са графитите а вие рисувате всякакви неща всякакви неща реално погледнато графити те имат огромно приложение аз съм направил една пирамида всъщност на давс и това което прави реално погледнато агенцията интересното е че ние освен интериори екстериори и така а има различни приложения които всъщност до които всъщност ние стигаме до клиентите си а реално погледнато освен стените

рисуваме и превозни средства можем да правим лодки самолети на практика нямаме нещо което да ни ограничава можем да правим спортни съоръжения можем да боядисваме мебели а климатици сме рисували някакви шантави неща дето никой не се сеща за тях а това е много як пазар тоест ти на практика нямаш никакви лимити нямаш граници нямаш граници буквално представиш ли си го може да измислиш начин по който да го направиш естествено трябва да видиш до каква степен ти е рентабилно тъй като малките проекти не са толкова скъпи ние гледаме да правим по-големи неща тъй като реално погледнато работим

екип от хора и ние имаме нужда от по-големи проекти но естествено не връщаме и малките така че по-скоро гледаме да работим с хора ако даденият човек не ни хареса по една или друга причина предпочитаме да не си създаваме гола в бога ами да работим с тия с които сме по-съвместими ти имаш ли любим проект до момента ми честно казано не по-скоро се сещам за такива които със сигурност не са ми любими тъй като съм прекарал много време в тях иначе имам такива които са ми били доста интересни правих един двуетажен фитнес в а га а

в боцвана се казва държавата не мога да се сетя как беше името на столицата точно но там беше много интересно бях сам още точно преди да отворя агенцията и беше супер интересен вайб защото помня че тогава а всичко което аа как да кажа самият трип беше много як имаше сафарита имаше много интересни неща чрез самото рисуване успях да видя един друг свят за който изобщо не съм подозрял че съществува да го видя по един много красив и екзотичен начин и се върнах доста така различен по мое мнение тука в българия защото ме нямаше около месец

тогава месец месец и нещо беше супер яко да това е интересно как а какво всъщност хората може би не предполагат за работата ти с какво друго е свързана освен очевидно с рисуване проекти комуникация с клиенти уговаряне на [музика] екип хората си мислят за нашата работа че тя е почти изцяло свързана с с рисуването истината е че в голяма част от случаите рисуването е най-малкият проблем най-големият проблем е въпреки че нас ни звънят страшно много хора но най-големият проблем е това да намериш адекватни хора които искат да участват в големи проекти и съответно да има полезност

в тоя проект тоест дали проектът ще е с обучителна цел дали ще е с това да вдъхновиш някакви хора а дали ще е чисто интериорно или екстериорно да да да направиш нещо което да е красиво дали гледаме да натискаме на ползите всъщност това е нещо което много малко хора го правят ние натискаме на ползите тоест ако примерно рисуваме фитнес зала а да кажем ползите за клиента ще са едни затова че примерно да кажем визията му е такава по-агресивна по-до принася за самото място и примерно има разлика да кажем примерно да рисуваш детска болница там където

примерно а рисунката ти трябва да има повече нежност повече а вяра позити зъм да терапевтичен елемент точно така да и всъщност на база на всичките тия неща ние стигаме до различни хора до различни клиенти и всъщност това е много интересно и голяма част от артистите и хората изобщо не си дават за сметка колко много психология има зад цялото нещо и всъщност колко е дълъг пътят на това нали да да изградиш нещо съответно да да имаш примерно хората които пак казвам помагат с дизайните правят огледите имат правилния начин и майце да комуникират с клиентите защото ние

не продаваме кебабчета нали нищо лошо против хората които го правят но просто ние правим нещо което е по-специализирано по-профилирани и не трябват специфични хора с които с които да го правим и и така а може би дори самите артисти не осъзнават с колко нещ това се свързва тази работа а ти вече покрай себе си имаш както казахме изграден екип и а има доста младежи деца дори които идват и ти казват искам да съм като теб искам да стана като теб да как успяваш да ги въведеш по какъв начин се свързваш с а такива деца ами

за мене това което мога да да кажа така към младите много е важно до каква степен са настоятелни аз имам случаи където примерно нямам нужда от определен човек да ми помага с нещо обаче примерно виждам че въпрос човек вече пет пъти ми звъни и аз съм окей добре дай ще му измислим нещо виждам че е надъхан виждам че е зарибен аз имам нужда от хора които да имат желание поне малко да са проактивни и да искат да допринесат за нещо защото това е проблемът на младите те са такива искат само да взимат на практика те

не си знаят собствената цена и не знаят какво могат да дадат тоест нали винаги е добре да е първо даване да дадеш малко от себе си оттам нататък да почнеш да да взимаш аз през годините съм се научил на страшно много неща и винаги има едно такова даване към клиента даване повече към хората които участват в процесите повече и ти си най-отзад ти си нали малко като майката ти събира патенцата нали в смисъл такъв каквото остане ти си отзаде и реално погле цялото нещо трябва да да върви за да може да на да си функционира

и ти си най-отзад тоест младите те малко или много трябва да го имат това усещане че не можеш само винаги да печелиш не можеш само винаги да взимаш първо трябва да дадеш после ще вземеш дори да дори да загубиш или да не попаднеш на адекватния човек това не означава че винаги е така напротив аз съм свикнал да губя пари и то да губя много пари и постоянно да да има нали вече нещата не са такива но през годините е било точно по тоя начин инвестираш нещо не се получава по начина по който си мислил или

изскачат толкова много фактори и така туй не трябва да те отказва то трябва да те надъха аз имам такива ситуации където примерно губил си голяма сума пари да кажем поради някакво невнимание направо на сутринта не искаш да се събуждаш и в следващия момент такъв окей аз не се оценявам на толкова аз знам че съм хиляди над това тоест нали ти трябва да намериш начин да го превъзмогнеш затова мацията ти е много важна хората са такива о примерно загубих 500 лв край нали инвестирах ги и те не се случиха нещата е добре ти ако си зад

тези 500 ре се оценяваш на толкос ими по-хубаво в смисъл търсят се хора навсякъде ако искаш да си толкова сигурен тъй наречената сигурна работа в която няма нищо сигурно нали пандемии тна го доказаха така че но виж колко бързо се забравя защо забрав има някаква магия зад цялото това забравяне все едно никога не се е случило а беше ей сега преди две-три години наистина наистина е така а но нещата които казваш а може би и твоят път те е докарал до това мислене защото ето казваш сега младите искат бързат да поучават а ти сподели в

началото как си спестявал пари само за да си вземеш спрей за да рисуваш тогава дори нищо не не печелиш напротив ти лишаваш себе си в полза на бъдещата ти професия тогава може би не си смятал че ще ти бъде работа дори а в момента всъщност част от нещата които правиш ти имаш и най-големия магазин за неща свързани с графити нали така имаме да имаме графти магазин всъщност това е единственият напълно специализиран графти магазин тука за варна като ще видим за бъдеще могат да бъдат и повеч идеята е магазина освен че предаваме бои мястото е единствено

е уникално пода си тъй като имаме стени на които всеки желаещ може да дойде да рисува абсолютно безплатно просто трябва да има някаква боя спрела може да си купи от нас и да рисува това го правим с цел да редуцираме драскането в градска среда тъй като ние се борим именно срещу драсканиците и участваме в редица облагородяващи градовете ни проекти и всъщност за нас е важно да да образоваме и нали ако можем по някакъв начин да редуцираме да го направим това което смятам че е много работещо поне за североисточна българия е че имаме голяма разпознаваемост и

голяма част от хората които се занимават по един или друг начин с това си купуват материалите от нас и нямаме проблеми от сорта на примерно да ни драскат рисунките или съответно когато им кажем нещо забелязвам че го взимат под внимание тоест смятам че имаме м така как да кажа определено въздействие което не е малко върху културата в тая част на страната може би сега е времето да кажем и за вашите социални проекти защото вие имате много рисунки които със сигурност варненци са виждали може би просто не знаят че вие стоите зад тях но с българските

водители а с огромни исторически личности за българия а как се раждат тези проекти изобщо кога дойде идеята за първия такъв вид графит свързан с българската история ами мога да разкажа един интересен проект от преди няколко месеца а това е проект където частно лице се свързва с мене и казва събрал съм сумата хикс искам да инвестирам в моя квартал това беше квартал с пъх човекът директно ме насочи към едни големи стени и аз му казах това нещо не е подходящо място обаче виж тука в района има две колони които са супер подходящи и той беше такъв

окей какво да направим на тях и замислихме се че всъщност зад колоните има изрисувана стена всъщност момчета които са част в момента от нашия екип а преди години те са рисували великите спортисти нали на българия наполовина рисунката е черно-бяла това са починалите лица наполовина е цветна това са все още живите обаче никъде няма нямаше актьори и тогава с клиента ми стигнахме окей нека да нарисуваме двама двама актьори на въпросните колони по тоя начин концепцията няма да е супер различна пак ще имаме нали велики икони няма да са спортист но ще бъдат актьори да е нещо

малко по-различно и всъщност тогава в рамките на половин час му направихте направихме проекта а човекът се свърза с там кметства с пхо им много бързо бяха издадени разрешителни и директно ги направихме и стана супер та тогава рисувахме георги калоянчев а и тодор колев и беше супер художникът е димитър станкин а проектът е мой помагали сме му имаше и още хора които са вречени в процеса да помагат но всъщност да идеята е а ние тъй като функционираме като агенция аз рисувам не по-малко от останалите даже бих казал и повече но а всеки е специализиран в някакъв

различен стил и гледаме на база това как какво се търси и какъв е съответният проект да може да предложим най-адекватното нещо най-адекватния артист за въпросната работа в най подходящ стил на възможно най-високо качество и всъщност това е интересното тъй като примерно аз съм по-специализиран в изграждане по-график имаме хора които са по-добри в портретите имаме хора които примерно пък се катерят много добре нямат никакъв приме с мащабирането което е супер защото аз съм малко овърсайз и ми е трудно да се катер по скелята и и и и така общо взето гледам гледам да го напасна по

такъв начин да е работещо за всички имате много нарисувани и училища нали така ами не са чак толкова много но да да реално имаме повече детски градини за момента между другото в момента направихме една кампания с община русе а направихме така доста доста детски градини сега в момента а се надяваме че продължим с въпросната кампания и през 25-та а и така а с училищата и детските градини това е много як пример за това как графитите могат да врят в едно супер яко място тъй като примерно с училищата окей с училищата примерно голяма част от децата

изобщо не знаят кои са патроните които стоят зад въпросните училища каква е тяхната история и защо аджаба се намират на това място та въпросните рисунки мога да ги накарат да се замислят съответно можем да ги интегрираме и като част от процеса тоест нали примерно можем да вкараме рисувателни паралелки които да участват в самото рисуване по някакъв начин да вдъхновим ладите да им покажем нещо малко по-различно което дори на ниво опит експириънс така да им бъде интересно нали и това е супер а да не говорим че това е нещо което на ниво инвестиция страшно много си

заслужава защото остава във времето една ей такава рисунка спокойно може да стои 15-20 години преди да бъде реставрирана и съответно да се смени едно поколение да я гледа всеки ден с детските градини е по същия начин децата имат нужда от неслучайно всички детски а бебешки дори елементарни продукти в магазина всичко е брандирано и е много така бебешко детско направено защото децата ги виждат тя визуалната култура навсякъде покрай нас е много важна и всъщност защо детето да гледа една бяла аре сива стена като просто всичко може да бъде супер цветно естествено в малко по-детска стилизация защото

те нямат нужда да гледат някакви супер сериозни работи но нека да го има в смисъл защо не да абсолютно и сред добрите примери се вижда че хората го оценяват и не мисля че има някой който да види изрисувана стена от вас и да каже защо е графит а не е просто воя ами да да така е така е има доста хора които които се радват на нещата които правим ги оценяват и и аз се радвам защото това за мен е много важно за мен си е абсолютна мисия а да стигаме до хората тоест не просто

нали да въртим един бизнес да правим едни пари ами да стигаме до хората да давам аз много държа на всеки един човек от екипа ми и за ме е много важно да знам че той е добре тоест за мене е важно хората на мен които са ми се доверили защото има хора които примерно нали имат семейство прибират се вкъщи той а за него това това е работата тоест аз аз се чувствам длъжен да го осигуря и да знам че той е добре и че е много добре за да може утре друг ден когато имам нужда

от тоя човек той пак да дойде а тоест за мене са важни клиентите случайните хора всичко цяла цялата екосистема всичко ето изгражда ми е много важно той е много взаимно свързано то е като един пъзел и ако някой от парченцата не е на мястото си супер много да се дразня то винаги има нещо което не е наред защото тя просто играта е голяма и интересното при при мене е че а самият модел е самият модел който аз се мъча да постигна е на практика аз не го виждам отнякъде нали или примерно ако реша да си

отворя примерно бръснарница защото сега в момента са супер актуални има си едни определени стъпки които трябва да ги извървиш и ти може да го направиш или примерно решавам че ще си отворя дюнер джинса окей не казвам че е ресно но има определени стъпки и много други които са извървяли пътя от които може да вземеш ноухау аз трябвам да правя нещо на сляпо и не знам къде ще изляза и е много по-трудно защото нямам някакъв модел който следвам конкретен ами се мъча да си го изградя да защото си новатор еми да в сферата си доста неща

си въвел ти за българия специално перфекционист ли си по принцип да обаче избягвам да съм напоследък тъй като осъзнах че перфекционизмът е плен да нямаме нужда от това да сме перфекционист тъй като това е много голям враг за предприемачество като цяло а има супер много хора които стъкват на ниво сайт социални мрежи или това че не могат да си наместят портфолиото и изобщо не се впускат в в нищо и губят страшно много време и ресурси за това да имат най-перфектната визия аз примерно дори до момента сега тепърва искаме да изграждаме сайт имаме сайт с който

работим но при нас почти всичко е препоръки хора с които под една или друга а по един или друг начин запознаваме и това че имаме име и името вече почва да работи за за бранда като цяло аа но м да това с перфекционизма не е оферта определено не е оферта точно затова те питам защото перфекционизъм и предприемачество в едно изречение малко така не вървят добре а и като си говорим за перфекционизъм можеш ли да ми разкажеш някои от гафовете ти сигурно имаш такива случки имам супер много гафове а общо взето постоянно ей сега наскоро имах

такъв гаф който ми стро горена сума пари тъй като от перфекционизъм това да си изпипам проектите по най-добрата визия най-зашеметяващата е така съм допуснал много аматьорска грешка в само в самия самото сключване на договора и офертите които пуснах и впоследствие трябваше да си направим проектите на минус от моя страна и така и случват се такива работи нали не казвам че е окей постоянно има нещо което не е наред то е малко така лър кост в смисъл днеска си горе утре си долу и така въпросът е да продължиш общо взето винаги имаш една-две крачки назад въпросът

е да изградиш три-четири напред и то си е един такъв цикъл и си продължава и така а имам нещо което всъщност освен никъде не споменах съдружника който всъщност е много уникален човек той се занимава с маркетинг радо мавродиев това е много уникален човек между другото трябва да го поканиш да направите подкаст ще е много интересно записвам си да ще е много интересно всъщност той а тоя човек който ми е съдружник в фти агенцията не рисува фти това е изключително ценно че не рисува грифт и няма виждането на рисуващ човек тъй като той много помага с

това да видим а пролуките и това което вижда един нормален човек от страни тъй като аз някой път забивам в нещата чисто технически или чисто така така на ниво което трябва да бъдат свършени доколкото той вижда неща които един нормален човек би ги видял отстрани и всъщност това е супер ценно тъй като става едно такова допълване и помага много с нали с разпространението и с контактите така че на всеки мога да пожелая да има такъв човек до себе си ще е много полезно а ти си започнал сам в последствие ето имаше съдружник а беше ли

трудно как реши изобщо да се довериш на някой да поеме част от работата а съвсем набързо започнах с две други момчета [музика] като единия издържахме около ен месец с другия работих около година и половина след това приключихме но това което мога да кажа на всички защото хората супер много ги е страх да почнат да работят с някой бачкайте даже бачкайте ако трябва и с непознати хора аз нито един от хората с които съм работил през времето не съм го познавал и е много по-добре да не го познаваш той е малко като с жените смисъл много

по-лесно е една едно момиче директно да действаш с нея без да я познаваш отколкото ако я позна знаш от супер много години винаги ще ти е много по-трудно да да го направиш аз аз съм на мнение че много по-трудно ми е да създам бизнес с много добър мой приятел отколкото с човек който не го познавам аз му се доверявам ей сега имахме едни командировки в софия и на едно момче е така му казах реално погледнато аз почвам на 100% с тебе тоест доверявам ти се видял съм харесал съм те преценил съм окей правим го давам

ти 100% ако нещо не ми хареса в някакъв момент аз почвам да ти казвам си взимам нали но хората някой път правят точно обратното все едно трябва да мине супер много време че да ти се доверя не пробвайте някой път точно така стават най неочакваните и най-красивите работи вие ако наистина сте на една страница и на една вълна то ще си проречи и ще се случат нещата и не е нужно да правите еднакви неща даже напротив правете тотално различни неща за да обхващате по-голяма част от това което правите и да имате различни гледни точки малко

да има търкане а добре ти казваш при работата по-добре до да не сте приятели да започнете непознати души но когато вече работите доста време заедно ви ставате много добри приятели да точно това щях да те питам как продължават вече тогава нещата дали гледаш да държиш една дистанция и да кажеш чакай няма да смесваме личния с професионалния живот или или работи и да сте приятели да абсолютно вие ставате приятели и ставате като братя но това е вече когато извървите пътя нали когато минете през някакви трудности заедно когато отидете насреща и примерно и двамата не знаете какво

да очаквате когато има някакъв проблем или трябва да платите някаква глоба заедно или нещо което се е случило и когато сте двамата дето се вика малко така и в добро и в лошо нали тогава ставате приятели и реално погледнато самата връзка която се създава е много по-силна и много по-различна защото това ви е крепежни елементи нещо което ви вдъхновява и ви бута защото аз имам приятели които са ми много близки обаче времето в което прекарам с тях аз не съм продуктивен и те не са продуктивни и това не означава че не са ми приятели напротив

просто когато става въпрос на ниво бизнес си имаш хората с които го правиш и през другото време когато искаш да разпускаш или да обикаляш по света или просто да отидеш на парти все тая си имаш хората с които го правиш и така просто са приятелства под различен ъгъл не че не може със съдружници си да правиш всичко просто е малко малко по-различно има някаква разлика да усеща се някаква разлика а иначе това да си в партньорство с някой е все едно да имаш сериозна връзка само дето не спите заедно буквално е същото даже а да

даже до някаква степен е и по-ангажиращо защото примерно спокойно може да да не казваш примерно на жена си примерно какви пари правиш или какви са ти сметките разходите и така доколко като си в бизнес с някой там трябва да си напълно прозрачен и да си знаеш опа тука се издънихме примерно назад сме с толкова или супер правим това нали окей и и така да в смисъл доста доста ангажиращо да ама не то е също наистина в смисъл има го има го тая и как да кажа то там където има бизнес има е много любов има

много вдъхновение има много отдаденост и е много интересно аз затова го свързвам с връзките като цяло а колко години имаш вече съдружник с който си продължаваше до момента ами до момента сме около година и половина но през толкова много нещо сме минали заедно че имам чувството че е много повече като цяло и интересното е че нямаме някакви търкания защото има едно такова допълване той много добре е видял къде са моите слаби черти защото аз имам супер много слаби черти нали ако някой каже че е перфектен значи ви лъжа а има имам си някакви ей такива

пропуски и той много добре ги знае какви са в началото ми е казал окей дай да го фиксне в момента в който види че той не може да се справи с това той просто ги допълва и така машината работи без никакъв проблем много добре звучи очевидно си намерил вече формулата а и затова те питам какво следва оттук нататък ами смятам близките две години да се наложим като абсолютен монопол като чуеш думата фити в страната искам ние да сме хората които иззат аз не държа да съм най-добрият артист на ниво артист тъй като има хора които

имат примерно 20-30 години повече опит от мен аз няма как да ги стигна и да искам обаче това са хора които работят за две рация аз искам в един момент да мога да да сме повече хора по-обединени да се съберем като едно общество и всъщност да стигаме до хората искам графиците да могат да бъдат нещо което е една нормална услуга която ние да можем да я дадем на хората искам ние да сме хората които а графитите като пазар когато става въпрос за за бизнес са един диамант никой не се никой не се е през годините

да го изкопае от земята тоя диамант и да го хване и аз икм ние да сме тия хора пожелавам ти го и съм сигурна че ще го постигнеш ще го постигнеш тоя диамант защото нещата които си случил до момента те вече са впечатляващи а какво остава че имаш партньори продължаваш да се развиваш имаш огромни проекти които предстоят така че ще дойдеш пак и ще си говорим вече за новите успехи благодаря ти много аз ти благодаря че отдели от времето си че беше толкова искрен а че поговорихме на много теми не само за изкуство не само

за графити не само за предприемачество смятам че разговорът може да бъде полезен на доста голяма група от хора защото ти си човек който имаш доста интереси и не влизаш в шаблона и мисля че това се усети със сигурно се надявам да сме били полезни ако някой има някакви въпросо винаги може да се свърже с мене ще се радвам да помогна а ние ще оставим и и твоите социални мрежи изобщо как да се свържат хората с теб с вас с the grs супер благодаря благодаря и аз от това беше всичко от пулса на града за днес

а сега останете с програмата на варна tv всички епизоди може да гледате в нашия youtube канал варна фикс гражданин на квартала [музика]