здравейте с предаването пулса на града днес мои гости са деница балинова и константин златаров които са организатори на ърн art fest фестивал за младите и обещаващи творци вече две издания са събрали стотици млади таланти в нашия град за цялата идея реализирането ѝ и то със собствени средства труда който полагат предизвикателствата които срещат но и удовлетворението от работата ще си разговарям с моите гости а предстои третото издание на фестивала за което нямам търпение да науча повече посрещам дени и косьо благодаря ви че приехте нашата покана благодаря за поканата може ли да започнем от самото начало може
би кога се е родило вас любовта изобщо това чувство към изкуството та да хване тази посока ами нещо започна добре а а моята моя интерес към изкуство започна още като бях тинейджърка честно казано тогава когато трябваше да избирам дисциплината която искам да уча нали а осъзнах че от всички неща които имах някакъв интерес или насоченост всъщност това което най-много ме вълнува е изкуството а затова и заминах за холандия където завърших културология след това известно време бях в лондон и реших да се прибера обратно и така да поставя своите знания и всичко което да всичко което
съм научила като цяло в практика вече по начин по който мога да може да удовлетвори а културната сфера на държавата даже бих казала това е много хубаво че решаваш да върнеш точно знанията си от чужбина в българия и то във варна ти се връщаш във варна което поздравления много се радвам че се срещам с такива млади хора а косио ти изкуството се занимавам от малък рисувам но аз завърших архитектура но то тази специалност тя също е една амалгамация между аа изкуство и а пространствено мислене и много други специалности че най-накрая да излезе една хубава сграда
и град а който хората да живея а изкуството то винаги е с мен с мен и когато имам възможност го практикувам а как се роди идеята всъщност за фестивала за emg рф а пак ще отговарям аз да а роди се след пандемията през 2020 година а аз се върнах в българия и след като си излежах двуседмичната карантина излязох няко пъти с приятели и може би от този социален вакуум който се образува през се месеците така здравата пандемия а си казах че трябва нещо да се направи трябва нещо да се случи в реалността защото по време
на пандемията щем не щем за да добием тази а социална комуникация която не лисва ние се връзвахме в едни а разговори по skype discord всякакви програми онлай и изведнъж в живота ти се появяват отново хора с които си загубил връзка а те както ти си пораснал така и те са пораснали не става дума ние сме били там на 24 25 и и времето минава и ти ги познаваш едни току-що завършили гимназисти а те вече са млади специалисти в някаква сфера която за която ти нищо не знаеш и е много вдъхновяващо когато се срещнем с тях
и те започват да разказват наистина уникални неща и точно този момент си казах искам да видя техните дела събрани на едно място и те с а абсолютно заслужена гордост да разказват и да показват това което са направили и това е основата за ъ и оттам нататък вече останалото е история имаше период на търсене на по дефинирана идея на фестивала на технически детайли къде ще се проведе как ще се проведе от какво ще се състои но в един момент през 2021 година се появя деница балинова която се познавам отпреди това разбира се и ми казва абе
аз работя в радио варна може да измислим нещо давай да действаме по тази идея да някак си наблюдавайки обстановката около нас самите осъзнахме че има хора които наистина така са специалисти но не си представят и до такава степен нямат възможност да си представят труда така да се каже дали ще бъде поради липса на време липса на ресурси като цяло в днешно време е много трудно човек да си изкара прехраната си с изкуство всички знаем това а и следователно хората са по някакъв начин трябва да си изкарат прехраната по друг начин следователно което пък им дава
за сметка на това а им пречи да имат тези ресурси да представят да отделят нужното време на това а да си представят изкуството и забелязвайки нали това е само един аспект от всъщност хората с които работим но това е нещо което забелязахме нещо което ни подтикна да измислим някаква такава възможност която може да дадем на хората да улесним този процес за тях това представяне на труда им а може ли всъщност да разкажете сега и за нашите зрители и слушатели какво представлява фестивала защото той е много а широко аспек ен даже бих казала а и е
четири дни не е един или два дни четири дни са доста вече имате две издания зад гърба си третото издание от вас разбрах че дори се очакват още нови идеи а може ли да разкажете какво всъщност се случва в тези четири дни да абсолютно ами през последните няколко години то в началото да речем първата година програмата беше доста постна до някаква степен защото започнахме чисто експериментално с кръг от приятели също така за да видим как ще потръгнат нещата дали въобще ще има интерес към това цялото нещо и тогава всъщност започнахме с три дисциплини доколкото си
спомням имахме а музика изобразително изкуство а и дискусионен панел и дискусионен панел и арт базар дефакто това беше като програма а после след като имахме този голям успех според ме първата година наистина и се пролича че хората са зажаднели по някакъв начин за такъв тип събития а минахме към втората година където вече на този етап наистина се опитваме да а приобщим тъй като е фестивал на изкуствата наистина да приобщим колкото се може повече от дисциплините а следователно имаме в на този етап изобразително изкуство изложба по изобразително изкуство изложба фотография а прожекция касо тра кино дискусионен
панел арт базар концерт а откриването също е с музикална програма закриването ще бъде с музикална програма а пропускам ли нещо имаме ще имаме театрално представление и ще имаме и литературна работилница която ще имам представяне толкова много неща и всичко сте го създали и измислили вие и се вижда как обединявате всъщност хора със сходно виждане защото цялото това нещо е градация за три години определено сте разширили много хоризонта пред вас за което много се радвам а какви са всъщност изискванията към кандидатите някой ако иска пък да се включи какво е необходимо той да притежава като качества
така а засега кандидатурите ги приемаме в определени от нас категории това са изобразително изкуство фотография и косме раж кино а авторите трябва да са на възраст колко беше до от от 17 до 35-годишна възраст възст малко се объркам защото всяка година сменяме докато все още се застопорим на определени години действаме си една вътрешна линия аз поне защото времето тече хората остаряват и аз искам да участвам в изложбата и затова всяка година бутам годините нагоре а така да нямат предишни участия в самостоятелни изложби защото все пак акцентът ни е върху артисти които ние първи искаме да
представям които са нямали възможност по една или друга причина да представя своята работа и мисля че е това ами дефакто дефакто да а хората трябва всъщност да живеят и в българия това е едно от другите неща ние поощряваме а нали за нас няма значение дали а участват чужденци или българи но е важно нали една от главните ни цели е да а така да заздравим културната сфера в българия специфично така че за момента фокусът ни не е върху нали други държави което е още една добавена стойност и е много интересно че а фестивалът се случва във
варна но хора от цяла българия идват специално за него да може ли да поговорим малко в цифри вече колко знам че имате стотици участници а и хора които всъщност са дошли за фестивала а как се реализират обаче аз знам че доста от вашите артисти които а това е било полето им на изява за първи път пред публика след това се реализират доста успешно намират клинич може ли да кажете така някой за който се сещате да да абсолютно ами на ме ме първо ми идва на ум това че една наша участничка от миналата година а сега
преди няколко дни направи първата си самостоятелна изложба а музикалната група с която работехме миналата година също кл the сейте а тогава нямаха даже записан албум вече са на етапа в който са записали първия си албум а значително повече изпълнения на живо имат доста повече хора ги откриват и така де доста повече се достигат до публиката имаме доста нали това само са просто първите имена които ми идват на акъл но имаме доста хора които реално са продължили да а дали да речем с филмите си да кандидатстват по различни фестивали където да получават награди самостоятелни изложби всякакви
такива вие им давате първото стъпало което обаче е много ключово защото е една засилка за тях дали ще срещнат реализация чрез клиенти чрез други проекти или пък просто това им дава увереността да продължат с изкуството със сигурност нещата които действат и имат смисъл и за мен са кауза която следвате реализирате и ви поздравявам ние със сигурност ще ви подкрепим както можем от нашата медия а сега да върнем малко за името на фестивала защото дори аз самата emergence emergency може ли да ни кажете всъщност тази заблуда която а доста хитро име е защото кара човека да
се замисли над него да нека да изчистим всякакви спекулации грешни произношения и така нататък рднс не ърн си не не е спешно като спешно отделение иър емержентност е българската дума да и сега какво означава тя емержентност е свойството на много отделни части които имат определени качества да се сглобят заедно и да създадат система която има а много повече или по-добри качества и възможности отколкото всяка от една участните ѝ поотделно а имаме ще използвам примера с мравката той е най-отрано казвали сме го сигурно пет пъти всяко интервю една мравка може толкова колкото може една мравка но
когато бъдат разпределени стотици хиляди мравки в един мравуняк аа той може да се развива и разгръща аа много повече отколкото един единичен организъм и започва да проявява доста комплексни а признаци на развитие да така да се каже да а абсолютно това е за нас много важно да защото наистина много добре изразява а какво ние искаме да направим с този фестивал фундамента на фестивала фундамента на фестивала абсолютно защото в крайна сметка освен това че искаме да представим и дадем възможност а нали на артисти така да ги подкрепим да им помогнем а освен това ние се опитваме
да създадем и една система ние се опитваме тези всички и общност точно това е една мрежа общ от хора които да могат да се запознават помежду си да функционират заедно да а участват в общи проекти да измислят нови неща а като цяло да си помагат те самите не само нещата да се случват в рамките на фестивала но да се прострат и извън рамките на фестивала и вие всъщност сте ми казвали как определено за тези четири дни като сравните първия и последния се създава една истинска общност вече хората почват да си говорят помежду си да търсят
контакта си да са много по-приятелски на строени един към друг абсолютно да мисля че до някаква степен ние нямахме даже много ясна идея за това първата година а тост започна някак си фестивалите мисля че те са като един жив организъм аа изкарваш ги от душата от сърцето си в света а и оттам нататъка хората вече поставят контекста де факто мисля че това с общността беше като някаква ние така поставихме постелих да бъде така но хората си го търсеха хората също те самите го формираха по този начин то е естествена еволюция според мен защото първото както
казахме то беше изключително и само а приятелски кръг а и уж са приятели уж се познават уж всички сме близки но всъщност има доста непознати страни и а чрез първото издание на фестивала може да се каже че тези връзки се заздравяват и а даже в едно такова малка клетка на обществото да го кажем нашия приятелски кръг и там имаме някакви позитивни ефекти а пък когато той тръгне да се разширява може би да се екстраполират тия същите а добри ефекти към повече хора да да вижда се че го правите с много топло чувство и тръгвате от
вашата дори нужда да обединявате да виждате обединени артистите а само че това е много работа и вие сте много млади също така започвате фестивала дори 20 и няколко годишни а какво остава скрито знам че и вие го до момента сте го финансирали изцяло със собствени средства какво хората не виждат извън цялата тази красива фасада на четири дни творчество хора на изкуството но трудностите ми очевидно много много месеци работа ние даже в началото бяхме само двамата а почти първата година поне със сигурност оттам нататъка вече започнаха дали имаме трети организатор също заедно с нас от втората
година сега третата година за щастие поумняваме и започваме да обраствам с още хора защото ако бяхме останали само двамата тряваше да легнем пре мага ние пак можеше да го направим въпросът е че няма как да има развитие самия фестивал без ние да си развиваме екипа ние ако искаме да правим повече неща да а и тези неща да се случват добре на нас просто ни трябват повече хора и трябва просто да прочетем отново определението на емержентност справ да също да и да си кажем че така трябват имаш добавки да да да да и с повече хора
идват и повече идеи а идват много неща то всичко всичко се развива с правилната динамика като цяло а и другото нещо което споменахме да това че в крайна сметка ние си финансирахме всичко последните тоест първите и последните две години а със съдействието на наши много добри приятели много помогнаха абсолютно а като партньори обаче чисто финансова подкрепа не сте получили ами зависи и такава сме получавали а нещата просто не някак си като обмен се получава нали имаме имаме близки хора които харесват идеята а и решават да ни помогнат с каквото могат някои хора могат да ни
помогнат доста дори не бих казала точно чисто финансово но примерно с с книжките това си беше чисто партньорство нещо което нямаше да може да се случи ако нали печатницата не беше откликнала на нашата идея дефакто да но за мен вие развивате дори града ни защото правите това нещо и то се случва във варна и то се случва в сезон който знаем че не е много силен за всъщност вашият фестивал е през март месец а и вие задвижвате тук и културната среда изобщо динамиката доста хора от цяла българия идват във варна за да посетят фестивала смятате
ли че по някакъв начин а общината може да допринесе за развитието на вас по някакъв начин търсили ли сте помощ на мене това ми е много болна тема вече на този етап да оплачи се ами това за което аз иска да се оплача главно което на мен винаги е било проблем е че като за начало а ние двамата не пишем проекти тоест ние нали сега започнахме вече да пишем проекти това е един етап в който човек се учи и така нали все пак си е бюрокрация до някаква степен а и като хора които не сме
писали не сме особено запознати ако нямаме човек зад гърба който да е писал проект и да ни каже сега може да направите това и това и това на нас не ни остава толкова ясно как трябва да подходим но да речем започва влизат се четат се условия четат се закони и така и така нататък добре стигаме донякъде аа и да речем че ние сме така имаме възможността вече да кандидатстваме имаме знанията да кандидатстваме в този проект и община варна пуска сесия която сесия я пуска три месеца след началото на годината март месец или април месец след
като вече нашият фестивал се състоял и казва който кандидатства тази сесия трябва да изпълни проекта си до края на годината така тоест да вие изобщо излизате да от условията и се започва едно безкрайно никъде изрично не пише че ние може да кандидатстваме със задна дата и си започва едно питане оттук оттам хора които са кандидатствали някои са задна дата други не са задна дата някои казват че стават други казват че не стават въобще няма някаква ясна линия а някакъв поток на кандидатстване който да бъде изяснен и това включително беше споменато и преди няколко дни в
една от срещите на общината точно за фонд култура че ева ли не едно от най-нормалните неща разбира се че хората могат да кандидатстват със задна дата но това за мене винаги е било много голям проблем оправданията са че а нали начин в който едва ли не състоянието на държавата ни в момента а идването на парите като за начало в културния фонд и така нататък но решение за всичко си има ако има и желание а така че ние от фонд култура в община варна не сме получавали абсолютно нищо като подкрепа и се надявам скоро да видим
някакви промени сега след след като вече и до някаква степен управата се промени а и аз много се надявам и а ви поздравявам за това че вие всъщност не сте се отказали въпреки тези трудности ето вече трета година отново не сте сигурни и нямате всъщност отпуснат фонд култура за вашия проект но вие ще го реализирате как смятате че този процес обаче може да се улесни нека ако сега някой ни гледа да дадем един съвет вие чисто от практична гледна точка минали сте го този процес какво според трябва да се оптимизира и да се промени аз
до някаква степен съм доволна от националния фонд култура поне като като кандидатстване а точките бяха ясни не знам ти имаш ли нещо което да добавиш аз в момента не се сещам на на на първо мислене беше доста менти които трябваше да попълним на мен ми се сториха приемливи и човек без някаква предварителна подготовка може да ги попълни така че и аз да въпрос нямам какво точно да кажа да може би вече яснотата на оценяването малко се размива вече там а какво всъщност на какво всъщност се обръща внимание разбира се има списък в който пише точките
по които се оценяват но има някои въпроси които са просто много субективни и наистина не става ясно всъщност човек какво трябва да направи затова много често и за съжаление трябва да се трябва консултация със специалист при всички положения който да ви каже а да речем нали кое как да върху какво човек да се фокусира върху това което пише кое е прекалено абстрактно кое трябва да бъде по-конкретно по-съкратено и така ната което отново е свързано с лична инвестиция защото дори за един консултант тоест може би ифо информираността не е достатъчно добра и разработена за кандидатстването ето
на едни млади хора които създават нещо имат желание да го правят правят го но по веригата липсва достатъчно информация и напътствия как може можете да бъдете по подпомогнати мхм да продължим с нещо малко по приятно и забавно да ми разкажете защото съм сигурна че за толкова голяма организация и вече две години зад гърба ви имате гафове нещо се е пропуснало или не се е случило както трябва всичко винаги е било наред не а гаф бих казал че чак такива трагедии не трагични неща няма дърво няма а просто по-скоро решения които е трябвало да се случват
на момента вследствие на някакъв лек инцидент а но зна всичко ми се струва вече нормално най-големият гав на мене ди сесто който аз най-много се стреснах е прибирам аз принтовете от от печатницата са ени такива големи хартии съм ги разпл на леглото си а за да могат да си слегнат да не бъдат навити на ло за да може следващите два дни да бъдат залепени за едни плоскости и да не се издуват и аз тога бях млад родител на котка е един малък черен котара който както тогава така и сега продължава да търчи с къщата и
тогава нещо се беше наежил с забрал скорост и и някой го гони от хола през коридора към децата където са принтовете върху едно легло и котарак скача с едната лапа с докосва до принта и с ноктенцата се хваща и просто като със сърф да се плъзга по прясно боядисаната черно повърхност на плотовете върху които принта стои и до ден днешен си го пазя тази част от принта с неговия подпис една малка черна лапа и четири нокти които така драскат това е най-големият фал който и си пожелавам този да бъде най-големият оттук на и той искал
да бъде артист на фестивала и успял точно това щ кажа отпечатък и буквално и преносна да да да и тогава си казах о не това трябва да го принтираме наново всъщност аз го обър на другата страна показах го там на няколко души те казаха а то не си личи хубаво и никой не разбра и в крайна сметка значи на първата изложба на ърн е имало и да и котики печат на на хлебче първата изложба а какво научихте за двете години в които вече сте реализирали фестивали ми всичко не е толкова просто а това е един
дълъг а много компонентен процес който се състои от видимо прости действия какво е това нещо за направи на photoshop не е нещо сложно какво е дени да се обади един път по телефона не е толкова толкова сложно но трябва да се умножат по 100 да се сложат срокове да се сложат други междинни а точки а все пак за аз да направя нещо на с дизайна ние трябва да седнем и да си говорим това е трудно на всичкото отгоре освен всичко което прави ние и дизайър сега за тази година и човек обраства с множество задължения и
с такива особености а например дение на говорни по комуникация връзки с кого ли не не се свързва аз с хора които въобще не си мисля че биха ни били полезни изведнъж тя ги намира и те се оказват че ще ни бъдат полезни те ще се радват да ни бъдат полезни а аз пък напримерно и шофьорска книжка всеки както може коцето да го наричаме директор логистика не защото абсолютно всичко което аз съм с такава творческа дейност нали премести нарисувай е а изст да абсолютно какво научих меми да много неща много много неща наистина то просто не
е едно толкова много и сега вече трета година като го правим определено се усеща че нещата са по-лесни отколкото бяха първата година и това ни дава свобода всъщност да продължим да развиваме направленията и да измисляме нови неща и всъщност много се вълнуваме защото а сега даже вече под утвърдено преди няколко дни имахме среща и решихме да правим фестивала по някакъв начин на а на етапи тоест на така тригодишни етапи в които а в началото на на тези етапи ние представяме нови елементи които после за тези три години развиваме и вграждаме във фестивала така да се
каже аа и сега това ни е края на нашия първия тригодишен етап който мисля че много успешно вече сме застопорили така цялостната идея и нямам търпение от 2026 да вкараме следващия етап още повече щен да вметна това което научих аз лично е добих уважение към хората които се занимават с фестивали защото м рядко виждаш какво става в кухнята и този огромен апарат в случая огромен апарат да трябва нява в различни подразделения един увеличаващ се апарат колко не колко работа за да излезе нещо което е дълго ден или пък два а пък нече и така и
и наистина поздравления към всички хора които се занимават с фестивали и държавите напред много ми харесва че вие гледате в перспектива и въпреки трудностите ето имате планове дори за 26-та чи нататък а как могат хората да ви подкрепят на този етап могат дали очевидно да заповядат на фестивала а да разпространяват каквото могат по социални медии от останалта а е нали също това не мога да да подчертая колко е важно елате на фестивала дори ако сте в да друг град струва си много е готино миналата година така се получи хората просто се натоварват на колата идват
от други градове и четири дена са плътно с нас и стават наистина част от от общността и не е нужно човек да е участник във фестивала с творби може да бъде просто участник както зрител просто да присъства на събитията и пак по същия начин да се включи точно в в тази мрежа и всичките ни събития са отворени за абсолютно всеки включително и правим вече от миналата година неърн събитие в което даваме шанс на артистите да специално среща която да е изцяло за това хората да си говорят помежду си а всички са поканени на ексклузивна среща
само за участниците така че и публиката да може да има шанс да говори с участниците с тисти с екипа а и и искам да вметна че а публиката не искаме да я разглеждаме като аа нещо което ще си е там и ще гледа ще гледа какви участници ще представим искам да наблегна това че нашите участници са от тази публика просто някой от публиката пожелава да участва и го прави и ще се намира от гората страна не е съпроводено с някакъв сложен кандидатски процес и не бива нещо такова да ви избира отново затвърждавате че вие всъщност
създавате общност и може би дори хората по-бързо и лесно достигат до изкуството когато видят и кой стои зад него самият артист защото едно е да гледаш един принт например друго е да видиш обаче и да си поговориш с човека който го е създал да разбереш историята и някак си много по-бързо да бъдеш докоснат дори от изкуството и другото което е много интересно че да вашият фестивал е за млади творци до 35 години но всъщност публиката е м без ограничения във възрастта и това е много хубаво че обединявате различните поколения дори и то ги обединявате чрез
изкуството което за мен е достойно за уважение и адмирация от моя страна аз наистина много харесвам този факт и мисля че едно от движещите сили за това нещо е фактът че ще правим фестивала в радио варна а защото някак си радио варна е той културен център а неутрално пространство от гледна точка на това че не не може да го да бъде специфично дефинирано като младежко а и бих казала че много хора се отпускат да така то като емблема за за града действително радио варна е на града да да да абсолютно гражданско пространство абсолютно за жителите
на града и не само и гостите да и гостите и и те могат да бъдат от от нула до 99 плюс не казвам нещо по-малко за останалите пространства в града по никакъв начин аа просто един човек на 70 години може да не се отпусна да отида в младежко пространство но със сигурност бих се отпуснал да дойда в радио варна което и се случва и това винаги много ме радва когато видя а възрастни хора да влязат примерно на изложбата изобразително изкуство и искрено да се зарадват на нещо което не са виждали досега през живота си нещо
което аа дали ще бъде нещо малко по-експериментално и така нататък ще отидат ще резонира с тях и а намират начини да се свържат с артистите и да говорят с тях и да научат повече и се получава този момент между поколенията който много липсва включително и в артистичните среди а за което аз много се радвам да това ли ви носи удовлетворение едно от нещата които удовлетворение със сигурност да но то при нас малко е бъркано удовлетворението защото когато отворим фестивала то се личи по снимковия материал сме малко спене хм меко казано и а изведъж когато свърши
фестивала изведнъж се отпуска около врата и започваш да се мислиш а сега на следващия фестивал какво точно интересно може да измислим и когато вече интересното си го го измислил и почваш да го правиш започваш да се чудиш аз сега защо го измислих това нещо интересното сега имам толкова много работа да върша и тия четири дни като видиш как излезе и си кажеш браво на мене така и така диалектика хем е хубаво хем е лошо но от крайна с това е всъщност прогресъ така се ражда и прогреса да градацията много ви благодаря за този разговор благодаря
ви че намерихте време в забързаното си ежедневие да дойдете и да споделите да открехнете всъщност завесата на това какво се случва зад вашия фестивал имън арф а радвам се че в града ни има такива дейни хора и то млади които м творят не само за града но за общността и за културата в българия пожелаваме успех ние ще бъдем там със сигурност ще отразим нямам търпение вече да дойде март месец за да а усетя магията на всичко което ми разказахте сега не толкова бързо много рабо имам още изключително много работа то тепърва сега са започвали има
да а и пожелавам дори а с това което сега разказахте да вдъхновите някой да се включи и пък защо не още някоя идея и още някаква реализация да се случи на този фестивал нещо което сега дори не сте споменали а може би дори не сте замислили и всъщност винаги има пространство за такива благодаря ви отново успех пожелаваме на вас и на фестивала сигурна съм че успехът ще ви съпътства навсякъде благоря м до нови срещи да до нови срещи нови срещи това беше всичко от пуса на града за днес а сега останете с програмата на варна
tv гледайте и останалите епизоди на нашия подкаст в youtube канала ни граждани на квартала варна фикс
