когато човек има мечта той е зареден с специална енергия тоест ти мислейки за за за това нещо първото най-елементарно ти се усмихваш ти се чувстваш имаш силата това те кара да се вълнуваш най-малкото по това ще разберем дали това е нашето нещо ако ти ходиш на работа с нежелание гледаш в колко часа ще свърши да се прибере това не е твоето нещо никога не се отказвайте и единственото мерило за вашите цели и изобщо за нещата които правите в живота си трябва да бъде вашето лично вътрешно усещане ако дадено нещо ви прави щастливи значи това е
вашето нещо сега на ромс [музика] здравейте приятели на центъра мали pe вие сте с поредния епизод на подкаста ни ако не сте гледали предишните може да ги намерите в канала ни а днес съм с една много специална дама и за мен е удоволствие да ви я представя тя е била част от екипа ни и е човек с когото много се радвам че имах възможност макар и за кратко да работя още като доброволец а днес ни е гост и ще разкажа повече за себе си и това е мария иванова здравей миме здравейте много се радваме че
си тук днес някои от хората които познават центъра мали и работата ни по-отдавна може би те познават но имаме и много нови последователи и така аудитория която от последните години младежи техните родители медиатори така че за тях може ли да се представиш откъде си ами аз малко повече за теб да казвам се мария иванова а от село кардам съм община попово а завършила съм публична администрация във великотърновския университет още когато започнах университета бях доброволка в центъра ма липе след това като завърших започнах работа там и така значи колко ми е позната тази история аз бях
по същия начин само че с друга специалност дойдох да уча вели във велико трулския университет станах доброволец към центъра ма липе и започнах да работя след това някак си естествено се естествено се случва ето сега доброволците които ни гледат могат да се замислят следващите след нас могат да бъдат и те добре а всъщност къде си учила средното си образование в кардам имаше ли училище средно или трябваше да пътуваш не там имаше основно училище а средното завърших в попово и си пътувала всеки ден да това е нещо което все още много деца им се налага да
го правят но не навсякъде има пък транспорт който се поема и е трудно за тя ами тогава не се поемаше в смисъл беше си за моя сметка имаше ли някакви трудности тогава в в тоя процес на образование някакви ами ако ще говорим за трудности може би трябва да започнем оттам че не знам дали спомена нали аз съм ромка и съм от групата на калдарашите и естествено имаше много трудности а първо беше напълно неестествено аз да продължа образованието си не само след основно а като цл защото при нас все още момичетата се спират от училище може
би най-късно в седми клас най-късно да най-късно та а мен също ме бяха спрели от училище в седми клас за първи път а тъй като родителите ми бяха в чужбина аз живеех с баба и дядо и за тях беше съвсем естествено аз да не продължа нали да уча а пропуснах първия срок обаче аз много исках това в седми клас ли си в седми клас беше първият път и аз много исках да продължа да уча и си настоявах и а имах подкрепата на баща ми най-вече и на майка ми също и за щастие а благодарение и
на учителите ми да и на директора а които се свързаха с баща ми ми говориха с него а вторият срок започна а естествено завърших отново с отличен резултат защото не може само да съм в училище трябва да се докаже че има защо нали като искаш да ходиш на училище трябва да полагаш усилия да вторият път беше след като завърших осми клас отново същата история се повтори да родителите ми нали отново бяха в чужбина баба и дядо казаха ами докато живееш при нас и тях ги няма няма а какво ги е притеснявало или няма или смятали
че няма нужда просто да ходиш първо че няма нужда защото съм момиче второ че образованието смело мога да кажа че дори и в момента все още не е ценност конкретно за нашата група не говоря за другите защото има много групи в които има много образовани роми в които е много естествено дори висше образование да завър северозападна българия да където са най-многото вишисти найм но за нашата група за съжаление все още не е и тогава всъщност между основното и средното пропуснах една година но благодарение отново пак на учителите и на а желанието на и подкрепата на
баща ми започнах една година по-късно в гимназия христо ботев в попово която се водеше като елитното училище да защото другите бяха професионални техникуми ако не се лъжа да да сега са професионални гимназии преди бяха техникуми да как се чувстваше през тази една година аш ли и какво правише помня че единствено тук аз не останах на село аз заминах при нашите а в чужбина да всъщност кадона практика така бях така казах на баба ти няма да ме пуснеш на училище ама аз заминавам при нашите и там прекарах една година а след това се прибрах започнах и
в началото отново беше вторият срок всъщност не се случиха толкова лес то не ти е било лесно сигурно защото една един срок вече си назад с материала трябва да наваксваш не не беше лесно защото за един месец тря сле да наваксам материала за цял срок а във всеки час в който влизах учителите вдигаха ръце и казваха ама не не е възможно как ще те питаме и ще ти напишем оценки за цял срок в рамките нали на месец няма да успееш освен това със сигурност са имали предразсъдъци първо че съм от ромски произход второ че идвам
от село нали нямате да а там децата бяха от така елитни семейства да елитно училище но се справих и ако не се лъжа завърших девети клас с 550 браво да и там вече лесно ли беше да оттам нататък мога да кажа че вече нямаше спънки по пътя към образованието защото нашите се увериха че аз наистина а причината да съм в училище защото наистина искам да уча а не нещо друго и оттам нататък нямах пречки имаха ми пълно доверие а дори след това когато трябваше да дойда да кандидатствам в търновски университет си идвах общо взето сама
не се притесняваха че защото някои места чуваме така по-възрастните хора как казват тя ще се развали нали особено ако е за момичета за момчета май малко по а разбираемо но момичето тука в големия град да дойде тя ще се развали не знам какво трябва да значи нали това но ами да кривне от установените те особено ако трябва в средното си образование повече да да пътуват за да учат в по-голям град х и ами за щастие а това това бяха препятствията при мен след това съм имала пълната подкрепа на семейството си никога не съм имала проблеми
а нали в началото идвайки в търново аз си мислех ми те сега могат да идват да ме проверяват или сигурно постоянно ще ми звънят къде съм какво съм никога не е имало такова и за което съм им много благодарна ето това за което по-рано си говорихме колко е важна подкрепата на родителите за децата ами изключително е важна защото всички знаем нали студентски години купони приятели и така нататък а лесно е човек да кривне особено пък ако нямат подкрепата защото а децата си казват ами те така или иначе си мислят че аз правя това или онова
или че а но когато я имаш подкрепата ти си казваш точно обратното те са ми гласували доверие те ми вярват и аз трябва да оправдая техните очаквания все още имаме тоя проблем активни деца които им се занимава участват в конкурс и спечелват когато искаме за награда да ги заведем някъде в институция или в софия награждаването или на лидерска академия да ни се обадят от училището и да ни кажат ами момичетата не може да дойдат защото семейството не ги пуска ама то процесът е дву ни см има след спиранията нали от училище проблеми със семейството си
е може би защото и аз съм оправдавала очакванията им в смисъл никога не съм създавала проблеми никога не съм ги злепоставяла по някакъв начин не съм закъснявала или не знам то е двустранен е процес в смисъл за да ти има доверие ти пък и трябва да го оправдаваш абсолютно и учителите ето ти каза и учителите че са се свързвали някои за да те търсят ние работим с прекрасни учители в мрежата на центъра мали и много често виждаме как те са тези които искат децата да се чувстват добре в училище аа в момента текат различни дискусии
в българия в това отношение за образованието но виждаме как е много важно и учителите да приемат децата да ги карат да се чувстват комфортно и и сме благодарни на такива учители които ето са се обадили да те търсят къде си да говорят с родителите ти че трябва да да учиш все още има много такива които полагат усилия за децата има да и аз съм изключително благодарна че съм имала щастието винаги да попадам на правилните хора не само учители но учителите са от изключително значение а в в основното образование а имах една учителка която ми беше
като как да кажа вдъхновител човек който вярва в теб подкрепя те подтиква те а до ден днешен поддържам отношения с нея до ден днешен си спомням нейни думи да и аз имам таки такава даже няколко такива учителки ако не са били те може би днес нямаше да съм тук защото нямаше да съм ориентирана какво какво искам и какво правя изключително е важно и тази година аз имах щастието да почувствам пък какво е да си от другата страна като учител каже и беше нещо много различно като изживяване не съм педагог по образование но преподавам в българското
училище в бирмингам англия и преподавах на първокласниците и а това е нещо не знам нещо специално различно знаеш че от твоето отношение не говоря дори само а за знание защото един педагог един учител дава много повече от знания защото децата не прекарват повече време в училище отколкото вкъщи и е много важно тяхното отношение спрямо децата това да ги приемат подкрепят насърчават да вярват в тях защото а от опита ми малкия ми опит нали за една година има изключително умни талантливи деца но родителите са някак скептично настроени и по-скоро са склонни да да казват той е
много палав той не иска да пише не иска да чете докато чували сме го и ние само малко ако промениш отношението си спрямо детето той действа по съвсем различен начин и разгръща потенциала си и всъщност аз вярвам и съм на мнение че всички деца са еднакви стига да получат това което имат нужда а то според мене внимание и любов нищо повече да да да много ми напомня това което ми разказваш сега за случай на нашите лидерски академии ние нали също една част от нас не сме педагози но се срещаме там с децата и по някой
път идват деца които за които ни казват че те са палави бягат от часове не слушат не спазват дисциплина но ги пращат нали все пак да видят какво е и и виждаме тея деца които като им дадем обаче някаква отговорност например ти си отговорник на групата на теб да ти и ще проверяваш залата или ще проверяваш учениците дали всички са дошли тези деца изведнъж разкриват такъв потенциал и толкова горди се чувстват от това че някой им е дал някаква отговорност и им имат доверие да правят нещо че след това се разгръщат наистина както казваш разгръщат
потенциала си виждам как след това стават обучители на връстници организират кампании благотворителни например разни неща и и наистина всяко дете има тоя потенциал стига да както казвате да му обърнеш внимание и да му дадеш тая възможност добре сега за образованието си говорихме ти каза че след това си завършила във вту решила си да продължиш да учиш више обаче ми каза че сега пак учиш какво учиш сега ами аз завърших публична администрация тук във великотърновски университет а в момента уча счетоводство и финанси в англия значи не спираш да се развиваш ами никога не съм поне в
това отношение никога не съм преди преди преди това пък завърших един друг курс в към университета на уелс а иха и и няколко други курсове мога да кажа че не съм спирала през цялото време да да уча тоест образованието ето ти си пример за това как не трябва да спираме да се развиваме и образованието е много важно за това изключително важно и най-важното и не говорим само за образованието което получаваме в училище и в институциите а като цяло човек да има малко по-широк светоглед и да се опитва всеки ден да научава нещо ново различно да
усвоява различни умения да се подобрява защото има страшно успели хора които нямат образование на на хартия на хартия да но в същото време са успешни да сега има всякакви варианти и опции в интернет и безплатни такива ресурси да което е което е чудесно а много много често младежи казват че се притесняват че няма как да си поемат такси за университет и така нататък но възможности има всъщност има много различни стипендиантски програми и варианти стига да искате да не се отказвате просто да се развивате и да учите добре и а след университета всъщност каза че започна
работа в центъра мали пе да за които аз тогава всъщност се запознах с теб но тогава аз пък бях доброволец после аз като дойдох ти беше за минала вече за англия хм как се развиха нещата там как намери смелост от село кардам до през търново стигна чак до англия и сега всъщност как се разви професионалният ти път ами в професионално отношение а не мога да кажа че имам кой знае какъв опит винаги съм работила но по-скоро да речем съм помагала на нашите когато съм ходила прид тях тук в българия също единствената ше в нтъ мали
отивайки в англия а решихме да стартираме наш бизнес със съпруга ми и тъй като аз бях по-добре с английския тогава решихме да е като партньорско дружество и така започнахме в началото бяхме само двамата след това си наемахме хора които да ни помагат а после аз излязох в майчинство и той про жи сам а аз продължих с образованието това е доста смело тоест започвате абсолютно от нулата отивате в англия под нулата бяхме защото отивайки там ние бяхме шест месеца без работа леле останахме шест месеца преди да решим накъде да тръгнем нали в смисъл а търсейки работа
и двамата си казахме че не искаме нали да работим заня някого и че искаме да си създадем а наше а наш бизнес и така започнахме а никога никъде нищо не е лесно и нищо не се случва с вълшебна пръчица но като имаш желание и търсиш начини и ги намираш ами това е най-важното когато има желание се намира и начин ако липсва такова се намират извинения мхм усещали ли сте някакъв аа м стереотип там или тук има повече стереотипи по отношение на произхода си когато аа сте то вие там не сте търсили работа по-скоро но сте
създавали бизнеса си да ами в англия няма как да се говори за стереотип и дискриминация защото там е мултикултурна среда и дори в началото първата седмица когато пристигнахме там аз а се питах в англия ли съм защото повече от седмица аз не бях видяла хора нали а около нас имаше повече индийци пакистанци от африкански страни и и там не може да се говори за дискриминация напротив там гледат на теб като човек и спрямо съдят за теб по това което можеш и какъв си няма значение е цвета на кожата или дали говориш допълнителен език от основния
официалния да значи ето всеки който се чуди в момента дали да го направи може да опита е не само анг търси и не само в англия разбира се според мен м навън някак си е малко по-лесно защото точно затова че има страшно много националности в повечето държави да не кажа във всичките ние и тук имаме но някак си тук са повече наши нямаме толкова много чужденци да имаме различни етноси но нямаме много чужденци от други държави защото в българия бежанци но те бежанците обикновено също отиват след това в западна европа и да няма такива големи
общности чак толкова толкова мащабни освен нашите си и и всъщност дето да ромската общност е една от големите общности в българия а все още има много за съжаление стереотипи и и мита че те не работят и че живеят на помощи миналата година създадохме едно видео с информация как тази информация е грешна как хората няма как да живеят на социални помощи ако не работят ако децата им не ходят в детски градини а как всички плащат данъци ддс най-малкото като купуваш нещо всяко нещо има данък ддс и и още повече че толкова хора от роднини от и
както ти си в англия със сигурност помагате а на роднините си в българия ами това няма как дори не е нужно да се обяснява на хората просто хората трябва да а достигнат до някакво самоосъзнаване и да си дадат сметка че а няма такова нещо като някой да живее само на помощи със сигурност в големите гета по големите градове има такива семейства но не може да се обобщава и да се поставя цял етнос под общ знаменател асолютно а големи дискусии станаха под това видео включително и много негативни такива а а всъщност в същия момент пък много
много фирми в момента казват че нямат работници и че не намират работници а човешки ресурс има и има много хора не се наемат еми ето това е добър въпрос заради цвета на кожата за съжаление все още аа го има това аа бих искала да разкажа една случка която ми се случи точно преди два-три дена на плажа бяхме на море и българско семейство с едно дете бяха до нас по чадърите за втори ден се засичаме там и на тях им става интересно тъй като аз говоря ромски езика си без значение къде се намирам никога не ме
е притеснявало нико никога не съм се срамувала от това или защото има много хора които като говорят си езика вкъщи но като излязат навън включително и в чужбина съм наблюдавала много българи такива не говоря за ромски а говоря за български български семейства които общуват с децата си навън само на английски да английки дори има семейства в които децата не знаят български възможно е да да особено че някои вече и там са дени там израства ами моето дете също е родено в англия едното е родено в норвегия другото е родено в англия но и двамата говорят
много добре български и никога не е било проблем дори ако аз съм се опитала да им кажа нещо на английски в двора на училището те се обръщат към мен и казват мамо защо ми говориш на английски не и ми отговарят на български никога защото ти така говориш с тях вкъщи да на плажа да се върнем вто те ни наблюдават втори ден и чуват че говорим и някакъв друг език и след обяд мъжът се престрашава и ме заговаря и казва ама извинете вие не говорите два езика и аз викам да а какъв е другият румънски ли
и аз викам не е цигански а викам да цигански ние сме цигани трябваше му няколко минути да го осмисли тоест млъкне мхм и може би след около пе минути продължи нали разговора и ме попита откъде съм аз му казах а той каза аз съм от софия ама от центъра тоест държеше да от учини че от центъра на софия защото нали в момента няма много софиянци в софия всеки вече е в софия и след това направи коментар как той пък всъщност мразил чужденците всички чужденци а това не знам как да го коментирам даже и а в
сравнение нали с циганите обича повече циганите отколкото чужденците защото те са си наши оттук х и аз му казах това е ваше мнение ваша гледна точка имате право но според мен трябва да съдите хората заради това какви са а неви са по произход чо индивидуално има хора и хора всякакви от и там включа разговора а казвам го във връзка с това че точно заради тези стереотипи спрямо ромската общност когато много често ни се е случвало и навън с съпруга ми когато излезем и отиваме на ресторант а влизаме вътре на мен ми носят меню на български
на него на английски защо защото може да е всякакъв друг но не е циганин тоест те те не приемат че може да е циганин заради стере тите които имат към общността нали циганите трябва да са мръсни трябва да крадат трябва да са необразовани трябва да ровят по кофите и само негативни неща свързани с циганите затова те допускат че той може да е всякакъв друг заради цвета на кожата не не заради цвета на кожата те го бъркат с индиец пакистанец и всякакъв друг затова менюто е съответно на английски но не и циганин нали ами да за
съжаление това са неща върху които работим и затова и правим тези разговори и други видове съдържание за да може да разискваме тези теми и да показваме тези а добри примери които сте те те добрите примери са много и те вече не са примери както преди да ама то е изключение много са хората но все още се приемат като изключение такива хора защото хората са си свикнали и си знаят имат си една представа или в тяхното семейство в средата около тях се говори едно и също те търново имах колежка нали то по принцип колегите ми не
допускаха че съм такава основно заради българския това е също един много да хубав критерий за това какъв си и обаче аз не криех и много обичах така леко да ги шокирам ни в клини в ръкав както сме седнали и аз казвам ами ти знаеш ли аз съм циганка и те да много ми е забавно така като ти първият човек който ни го разказва това ако говориш правилен български и учиш и си образован не е възможно да си стига нап да ама как майка ти или баща ти аз казвам и двамата ама не не ти се
шегуваш не е така та имах колежка която до ден днешен помня думите и тя ми каза ако ти не беше казала че си циганка аз винаги щях да си мисля че циганите са тези които лъжат кра да ти ровят по кофите и никога нямаше да знам че има и други има всякакви хора както си говорихме затова и правим тези разговори и се надяваме да достигнат до повече хора както и до младежите с които работим защото все още усещаме че много от тях се притесняват от етноса си било то ромски или турски или от материалното си
положение ние работим с всякакви деца и част от тях просто са от по-скромни семейства и се притесняват от това да излизат от селото или от града да учат да се представят много често дори когато просто правим запознанство в началото на събитие виждаме как някои от тях са по-плахи и и не смеят и сега затова се опитваме да им даваме смелост и да ги мотивираме в това да и да бъдат себе си и да не се притесняват от произхода си и да учат и да се образоват аа говорихме си много за образованието и за успеха ти
ти си много скромна и не смяташ че си постигнала кой знае какво но всъщност не е малко изобщо освен че си учила си отишла в чуж държава а започнала си да създаваш нещо свое да градиш свой бизнес от нулата което повярвай ми много хора нямат смелостта да го направят за мен например това изглежда изключително сложно и трябва наистина да имаш смелостта и да рискуваш защото със сигурност това е риск познавам много хора които мечтаят имат цели но нямат тая смелост която ти си имала ти и партньора ти за всички хора които искат да създадат нещо
свое но се притесняват че няма да успея или че ще фалират или че няма да имат тази подкрепа а и и българи но и роми и младежи има много такива които имат мечти но се страхуват да ги преследват също и да създадат нещо свое какво какво би им казала и и би ли могла на ромски да отправиш твоето послание добре първо ще кажа нещо на български и след това ще се опитам да кажа нещо в тази връзка и на ромски което няма да е буквално разбира се а когато човек има мечта той е зареден с
специална енергия тоест ти мислейки за за за това нещо първото най-елементарно ти се усмихваш ти се чувстваш а мотивиран да а имаш силата това те кара да се вълнуваш най-малкото по това ще разберем дали това е нашето нещо ако ти ходиш на работа с нежелание а и гледаш в колко часа ще свърши и да се прибереш значи това не е твоето нещо когато ти се чувстваш супер а как да кажа силите ти са неизчерпаеми никога не ти стига времето чувстваш се щастлив усмихнат и вдъхновен правейки нещо значи това е твоето нещо ако някой от вас
открие това нещо просто никога да не се отказва да го преследва и всячески да се опитва да го постигне дори и другите да не вярват в него дори и другите да му казват че ще се провали никога не се отказвайте и единственото мерило за вашите цели и изобщо за нещата които правите в живота си трябва да бъде вашето лично вътрешно усещане ако дадено нещо ви прави щастливи значи това е вашето не сега на ромски да кажа нещо винаги винаги винаги кадан самон кан промени жво хайте постигни кодова ка и мангън много хубаво звучи а надявам
се и съм сигурна че така посланието ти ще стигне до още повече хора които ни гледат със сигурност ни гледат много младежи и техните родители които са от ромски произход и за тях със сигурност ще прозвучи още по-близко посланието им аз наистина много се радвам и наистина много си постигнала а радвам се че се видяхме за мен дори това че шофираш в англия за мен дори това че шофираш е голямо постижение а ти виждаш твоите успехи като не толкова големи но те всъщност са на базата на това че ти самата си си ги постигнала ти
си си поставила цел и и си я вършиш и и си вършиш работата и правиш това което ти харесва така че аа знам че не не смяташ че е толкова кой знае какво но е да не смятам защото от човешка гледна точка не съм направила нещо нищо велико или нещо което е невъзможно за някой друг всеки един може да постигне това стига да иска и да вярва че може а всеки един може да е на моето място всяко едно момиче от различно кътче на българия от всяка ромска махала може да постигне същото стига да вярва
и да го иска а но най-вече да го иска защото има и много такива които тръгват по този път но се отказват или променят целите си когато наистина човек иска нещо нито едно нещо не е прекалено голямо прекалено недостижимо или а невъзможно а имам една любима фраза която гласи че всичко е възможно за невъзможното просто се изисква малко повече време и и съм се уверила в това просто нека са позитивни и да мечтаят и да вярват че ще се случат не много много хубаво сигурна съм че ако сега те гледа мария която е в седми
клас а ще ще се чувства по-мотивирана и ще има повече смелост да каже на родителите си аз искам да уча искам да съм като нея а бих искала да вметна нещо а не засегнахме тази тема но а във връзка с образованието много държа да кажа че а то изиграва важна роля и в отглеждането и възпитанието на децата а за мен децата са много чувствителна тема а винаги е било така още повече че те са хората които ще ни продължат така да се каже а единственият начин нещата да се променят в ромската общност и да тръгнат
по различен път е да направим нещо различно няма как да правим едно и също очакваме различен резултат та относно възпитанието на де децата ако родителят няма осъзнаването за наистина осъзнато родителство защото да си родител е изключително отговорно сериозно и най най-трудната работа която може да съществува абсолютно знаейки че животът бъдещето и и самата личност на това дете което си създал зависи от начина по който ти ще се държиш с него начина по който ще му говориш начина по който а ще му представяш дори нещата за света и за хората около него ще оформи неговата личност
и ще определи по-нататъшния му живот е изключително отговорно затова апелирам хората които а са родители или тепърва ще стават родители а да се опитат да бъдат осъзнати родите ли защото а да нахраниш облечеш и подсигуриш материално едно дете не е само това със сигурност дори а а даже другото е много повече сега има изключително много информация а свободен достъп до каквато и да било информация хората които не могат да четат могат да гледат клипчета могат да слушат аудиокниги а другите които им се чете има страшно много книги за отглеждането и възпитанието на децата така че
моля ви ако искате а да отгледате и да създадете наистина личности мислещи хора и хора които след това да могат да се оправят дори и без вас бъдете осъзнати и се опитайте да предложите нещо ново на вашите деца не метода по който вие сте били възпитавани не начина по който вашите майки и баби са ви отглеждали защото а много често чувам фразата ами моята майка да не би да еди какво си да или баба ти навремето да всички го чуваме но животът си върви напред нещата се развиват много е актуално много е хуба че в
момента го казваш докато а сега снимаме през август в българия в парламента текат едни промени ни в закона ни дискусии а различни не толкова приятни а децата си имат своите нужди те са нашето бъдеще и наистина трябва да и ние да се развиваме за да иначе ромската общност ще продължава да си стои в този омагьосан кръг в който се повтаря всичко каквото е било а мога да кажа стотици години преди това защото ние бабите казват ние така сме отглеждани ние така сме в възпитавани моята майка така и това се повтаря преповтаря и се върти в
един омагьосан кръг та дори и образованието в смисъл това е е основна част от този омагьосан кръг защото а преди е било така то трябва да се продължи то трябва да се следва тази традиция трябва да се спазва защото така трябва но дали е добре или не за самото дете много малко хора се замислят и като цяло хората не обичат много да мислят предпочитат да получават информацията на готово дъвкана да но все повече деца учат и малко по малко все пак виждаме че нещата се променят положително и все повече младежи и искат да продължат да
учат и в висши училища така че да да надявам се да стават все повече и да бъдат все по и процесът да се ускорява да да да да се по подкрепени от всички хора и родители и учителите и общността а обществеността като цяло много ти благодаря а много така хубаво завършихме да и аз благодаря за поканата благодаря че намери време знам че много неща си много заета сега много неща има да свършиш докато си тук в българия но наистина за нас значеше много да се срещнем с теб и да запишем този разговор надявам се че
ще достигне до много хора и ще вдъхновиш много други момичета а и не само и аз силно се надявам моята лична история да послужи като пример за и други момичета и младежи които искат да продължат образованието си и които в момента може би се колебаят или нямат подкрепата на своите семейства и общността да не се отказват да вярват в себе си да видят че щом аз мога или щом другите могат значи и те могат всеки може стига да иска много хубаво го каза благодаря ти миме а на вас надявам се разговорът да ви е харесал
ако ви е харесал може да ни подкрепите в коментарите да споделите видеото ни и да гледате останалите в канала ни до другия [музика] път y [музика]
