[музика] здравейте с предаването пулса на града по варна tv днес мой гост е теодор христов младата надежда на българския кикбокс едва 24-годишен теодор вече има множество успехи зад гърба си включително титли на европейски и световни първенства през 2023 година е дебютът му в глори най-големия и престижен световен турнир за професионалисти в света на кикбокса освен със спортните му успехи теодор впечатлява и с пътя му като командос в най-секретното поделение у нас тихина за разнообразието на неговия живот трудните избори ще си говоря днес с теодор много ми е приятно здравей на мене радвам се че прие
нашата покана и че ще можем да си поговорим и всъщност да разкажеш малко повече в детайли за всичко което ти се случва защото той е много и ти само на 24 години си постигнал вече успехи които някои хора може би за цял живот не си представят как могат да се случат ами удоволствието е мое и ще се радвам да да поговорим за тези неща супер ами да започнем тогава от изобщо как започна ти със спорта кога влезе в залата какво породи желанието ти да спортуваш ами още деветгодишен бях като влязох в залата причината беше че
бях тормозен в училище и се налагаше да почна да практикувам някакъв боен спорт и да както девет-годишен и вече 15 години си ме държи тая страст тоя спорт той си ме запали още от началото и до ден днешен съм си там и натискам и това е твоето нещо вижда се че си избрал правилния път интересно е как от нещо на пръв поглед негативно то не е на пръв поглед негативна ситуация че ти си бил тормозен всъщност това ти предопределя живота може би ами да със сигурност да тези неща са ме направили по-зелен човек и са
ме вкарали в залата което на този етап е всичко което имаме и всичко за което съм мечтал това е нещото което ме буди сутрин и ме зарежда с позитивна емоция а ти каза че всъщност си започнала за да се защитаваш сигурна съм че в момента вече доста хора се респектират от теб срещал ли си се с точно момчетата които са те тормозили и как реагират те ами по друг начин вече със сигурност по друг начин гле на мене с респект естествено но аз както всички мои познати знаят аз съм много свещ човек много а добронамерен
и никога не гледам така негативно към нещата и винаги намирам само позитивите от всичко не си запомня лошото което е много хубаво ами помня го ама на заден план супер и вече каза 15 години не излизаш от залата да а мислеше ли тогава когато започна деветгодишен че това е е твоята кариера че ще градиш не аз тогава не съм знаел къде се намирам горе-долу бях така щуро дете ама може би малко след това почнах да се състезавам така по-активно и на 13-1 години вече влязох и в национала и лека-полека почнах да го мечтая това нещо
вярвах че може да се случи нали то е трудно но вярвах че може да стане и това съм искал да правя това реших още като малък че това искам да правя все едно целия ми живот 13 14-годишен ти влизаш вече като професионалист нали така не малко по-късно една-две години направих своя деби от професионално но на 13-14 години влязох в национала и така по-активно почнах да играя на международна сцена това също ти тогава си дете и вече нещата почват да се случват доста по-професионално дори да не те да не се води а професионален турнир но ти
си в националния отбор съответно какви бяха лишенията в тая възраст ти си тинейджър да ами лишавал съм се от доста неща от излизане с приятели лягане рано ставане рано неща от които без които няма как да ти се получи в спорта ако искаш да успееш наистина а може би в тези моменти е много важна и средата ти семейството ти те подкрепяха ли те да на тоя етап от живота ми родителите ми са така хората които най-много са ме подкрепяли винаги са ме бутали винаги са натискали за мене винаги са вярвали че мога да успея в
спорта дори и в моментите които съм бил демотивиран излизал съм от така м как да го кажа от дисциплината си нали те винаги са ме натискали и са ме вкарали в пътя ми и са искали най-доброто за мене което са виждали че мога да направя което отново показва колко важна е средата и обкръжението съ сигурност да твоето семейство със спортни корени ли е или ти си първият ами и двамата са тренирали нали до ден днешен така практикуват нали спортове за да изглежда добре но никога не са се състезавали или да са били на такова ниво
не е било професионално което отново доказва че ето няма нужда какъв е бекграунда ти тази хубава българска дума да но ако искаш нещо можеш и че си доказателство че е първият човек в твоето семейство който е на професионалната сцена и то много сериозно да а когато вече започна първият ти всъщност вече вече влезе в професионалната част на кикбокса ти си бил 16-годишен казъм да да това не е ли доста малък като сино по-малък от останалите ами да да даже дори на пъвия ми мач играх с момче което беше две години по-голям от мене мисля че
на тоя етап тогава трябваше да си вече на 18 години за да може да играеш на мъже нали професионално но аз нямах години бях по-малък от всички бях най-малкия и на цялото събитие тогава и оттогава може би беше така първата ми крачка вече към професионалния ринг нали да изцяло да се прехвърля натам а ти когато си най-малкия всички около теб са и с години по-големи съответно имат и повече опит това нещо не те ли спираше по някакъв начин някакви съмнения или напротив мотивирало те е че трябва още повече да се доказваш ми винаги ме е
кефил да винаги съм си казал значи съм добър щом да се да съм при големите значи ме била и винаги по такъв начин не съм гледал на нещата никога нищо не ми е действало по някакъв демотивиращ начин винаги съм гледал да изкарам само позитива от всяка една ситуация за да може да ме бута напред и спомняш ли си този първи професионален вече мач а да помня го в смисъл самия мач докато играх вътре в ринга то един адреналин едно чувство от самия мач не помня никакви моменти но помня вече като ми вдигнаха ръката каква радост
каква емоция беше просто знаех че искам да усещам това чувство постоянно то не е нещо което може да опишеш и не е нещо което може да сравниш с нещо друго и харесва ми и затова продължавам и да го правя когато си на ринга интересно ми е какво си мислиш мислиш ли си кой ти е следващият удар или какво ще направи противникът ами честно казано изобщо не съм много концентриран в ринга винаги си мисля някакви странни неща примерно си мисля какво ще правя след малко или какво съм правил вчера буквално докато се бия аз мисля някакви
такива неща това може би е нали малко моя грешка понеже трябва да съм концентриран на 100% но абсолютно всеки път като съм в ринга така леко се отплесвам от нещата и може би така и минава по-добре защото ми се получава и дори и по същия начин в залата когато правим така да го нарека много гадни работи наистина излизаме от границата на нормалното аз винаги си мисля пак за някакви различни неща какво ще правя след малко какво ще ям ей такива неща и то просто си минава тренировката и не го усещам даже това може би е
твоя си модел на работа който очевидно работи ами не знам за на този етап да треньорът ти знае ли го това нещо ами може би не май не сме го говорили сега ще го види след това да видим после как ще реагира да да добре когато говорихме за първия ти професионален мач и след това имаш още доста имаш ли някаква статистика колко ма на професионалния ринг имам 18 победи седем нокаута а пък на аматьорския имам над 400 мача като вече съм изгубил бройката на победи и на загуби а добре само последно да те върна за
аматьорския момент когато си бил още там всеки път ли печелеше не аб абсолютно не даже първите ми шест седем състезания печелих по една среща и после падах тук таме да се добера някой път до медалите така доста време мина след като вече достигнах до златото това е интересно защото показва че не е този който му се получава с лекота ти си казала че всъщност много си напъвал и много си давал от себе си и е имало и в началото момчета които са били по-добре от теб на на по-ранните етапи но всъщност с твоето постоянство ами
аз да винаги съм бил така никога не съм бил от най-добрите винаги ми се е получавало по рения начин но аз съм много инатлив човек и винаги като си наумя нещо просто искам да го направя и ще дам абсолютно всичко само и само да се добера до първото място ако наистина го искам нали естествено но вече си от най-добрите м да да започна с това че никога не си бил вече си от най-добрите но искам да те попитам кога пък се появи армията и ами когато беше дошъл ковида нали спортът беше малко по-на заден план
понеже нямаше събития нито в българия нито в чужбина и ми се наложи да се хвана да работя нещо а това е било нещо което винаги ме е влечало нали аз съм момче такива работи са ми интересни и дори като кандидатствах то беше нереално да ме приемат понеже доста хора са пробвали много малко ги взимат и пуснах нали там да кандидатствам за тая работа и малко след това ме извикаха минах изпити медицински прегледи и един ден ми звъннаха и ми казаха ами приемаме те трябва да дойдеш ели си или кога и за мене беше голям шок
това нещо но това е най-секретното поделение в българия да да е беше нещо като сбъдната една друга моя малка мечта и да на животът ти изглежда като мечтата на всяко момче първо професионален спортист и то боен спорт след това пък армията и то секретно поделение че всъщност а имаш доста скокове с парашут да а бил си водолаз може ли да разкажеш изобщо какво ти се случваше там ами първо да започна с това че тогава са били най-хубавите ми години в живота най-хубаво съм си изкарал а цялото нещо в началото нали още като почнахме почнахме с
ученията изучавахме нали всеки вид оръжия почнахме после да караме курсове за парашутизъм за водолаз като цяло цялото това нещо много ме влечеше и всичко това ми е докарало голем позитив в живота и ме е направил човека който съм в момента и съм много щастлив че съм минал и оттам и може би отново спортът всъщност те е довел до това място защото ако си нямал тази физическа подготовка и дисциплината нямаше да успееш да се справиш и на тези тестове които са били за а точно там където бях аз в групите нали командоси така наречено ако физически
не си устойчив няма как да бъдеш там и отново обаче е свързано с много адреналин това което преживяваш на ринга с тези скокове с парашут спомняш ли си първия ти скок ами да а първият ми скок беше буквално първия полет на летището аз трябваше да бъда първият човек който скача и буквално се отваря вратата и гледаш надолу и големи камиони зил не ги виждаш буквално са ей така като едни малки прашинки и ти правят ей така че ти оставят 30 секунди и аз само гледам надолу и се чудя дали дали ще скоча дали няма да
скоча и така леко ми помогнаха да скоча и скачаш сам да да първият ти скок е сам две седмици учиш за това нещо и една седмица нали се учиш как да си скатаваш парашута една седмица правиш сухи тренировки през самото падане как трябва да ре играш и първия ти скок е сам а пък на мене най-големият ми страх до тоя етап беше от високото и беше така нали малко заредена с адреналин ситуация но буквално ти първите ти пет-шест скока така или иначе ти не виждаш нищо ти си като кон с капаци скачаш само и стоиш
и се вееш във въздуха и горе-долу вече като трябва да кацаш се осъзнаваш какво трябва да правиш но малко след това вече като минах и тоя етап осъзнах че това е наистина много тно изживяване и дори вече след като не съм там съм искам да те изкарам все едно такъв курс да мога да ходя и пак да скачам да продължавам нали на тоя етап е малко сложно да го направя но го искам със сигурност всичко е пред теб тепърва имаш много време но е хубаво че си открила още нещо което е твоето и го можеш
и ти харесва а можеш ли да сравниш двете усещания защото говорихме за адреналина че ти на ринга със сигурност там доста адреналин е нещо нечовешко с парашута скоковете изобщо преживяването ти в армията ами мога да кажа че това което изпитвам на ринга не съм го изпитвал дори и наполовина някъде другаде а та той не е аз както казах малко по-рано то не е нещо което може да опишеш то е ти почваш да се чувстваш по друг начин почваш да живееш в момента различно и това което изпитвам на ринга просто никъде другаде не го усещам и
затова и продължавам да го правя защото търся това чувство ами може би ти го изпитваш защото е твоето нещо сигурна съм че едва ли всеки който спортува кикбокс говори така за усещането просто вижда се че ти го правиш с желание и това е твоето призвание и може би така и си решил този кръстопът как да го продължиш когато се появява вече дилемата дали професионалния спорт или армията ти сам каза че всъщност си влязъл в армията заради това че е сигурна работа това е професия която си е стабилна наистина докато спортът в българия този сектор може
би ти си знаеш всъщност през какво си минал ако може да разкажеш да ами настъпи моментът в който вече нали трябваше да избера едно от двете понеже да си при военните е доста доста сериозна работа в смисъл там животът на други твои приятели и колеги зависи от тебе и ако малко или много се от тласнеш в различна посока това може да обърка нали и да донесе големи негативи и рано или късно вече трябваше да избера на тоя етап вече дали ще бъда спортист или ще продължа с армията но да бъда спортист ми е било нещо
което цял живот съм мечтал цял живот съм искал и нямаше как нямаше база на сравнение просто избрах спорта какво се случи след това как вече продължи кариерата ти след като взе това важно решение ами то си продължи както си и беше просто можех да наблегна вече изцяло нали на това нещо понеже и армията ме задължаваше с някакви неща но на вече след като напуснах изцяло можех да се фокусирам върху това нещо и така и направих и две години по-късно се оказа че има и ефект цялото това нещо да две години по-късно всъщност ти вече подписваш
с лори да да най-големия и престижен турнир всъщност за професионалисти в света на кикбокса да какво беше усещането ами то първо можах да го повярвам а нали аз бях в на сенши тогава трябваше да играя във варна и бяха ми казали че ако победя че ще играе в гори и аз стоя ей така и викам не няма как викам не мога да го повярвам това нещо и побеждавам в мача и треньорът ми казва честито следващия ти мач ви говори и аз първо го питам сериозно ли говорим сега нали знаеш че това нещо искам да правя
нали майтапиш ли ме и той викане напълно сериозен съм ще видиш тъй тъй тъй и аз се прибирам вкъщи може би няколко дена ей така не го осъзнавам не мога да го даже не го мисля като нещо сериозно докато вече не почва да става сериозно почват вече да пращат договори всякакви такива работи и аз вече не мога да го осъзная пък какво се случва имаше един период от две седмици в които аз не се наспивах не можех да спя нормално защото цяла нощ цяла сутрин съм мислил само за това нещо целия ми ден мисля само
за това нещо докато вече не стана реалност пратиха договор подписахме и не мога да го опиша то просто беше нещо невероятно защото реално винаги съм искал това нещо винаги съм вярвал че може да стане но и нещо малко вътре в мене ми е казало че защо от толкова много хора ще се получи на мене и просто вече като стана реалност още аз дори и още не мога да го осъзная в смисъл и до ден днешен не мога да го приема че това нещо се случва на мене ами примерно не на някой друг но всъщност ти
ми беше казал и че тогава пак си имал една дилема дали да изчакаш за гори или за нещо друго да имах един мач в германия когато горе-долу датите съвпадаха и трябваше да избера дали да играя мача в германия или да изчакам за това говори което ще бъде в българия нали на тоя етап тогава се говореше че ще бъде в българия и беше такъв малко пипкав момент понеже хем не се знае дали със сигурност ще има гори хем мача ми там остава пък няма как да кажа в последния момент че няма да играя обаче аз реших
на 100% че искам да откажа мача в германия исках да рискувам всичко за да мога да играя нали в в българия нагоре дори и мача ми там тогава аз бях спечелил световна титла за професионалисти трябваше да направя защита но направо директно се отказах от всичко от ва канти я и направо рискувах всичко за да мога да играя тука и всичко нали туй нещо се случи мина сполучливо и съм взел явно правилното решение със сигурност си взел правилното решение и може би заради това и постигаш тези успехи защото ти знаеш какво искаш следваш го и имаш
смелостта да застанеш зад решенията си да дебютът ти в глория е именно в българия да и как беше чувството да бъдеш пред толкова много българи на родна земя ами беше наистина невероятно до този момент не бях присъствал на такова събитие понеже тя цялата зала се напълни имаше големи имена в нашия спорт българи и чужденци също хора които цял свят ги знае и беше наистина много такъв един от най-хубавите моменти в живота ми понеже аз направих и така го обявиха един от най-атрактивните мачове за вечерта и това е един наистина спомен в мене който до края
на живота ми ще остане като един от най-хубавите ми моменти аа пропуснахме да отбележим че всъщност ти в този мач си най-младият българин да да което отново е още един успех и показваш как няма значение дори възрастта когато искаш нещо полагаш усилия ти го постигаш и след този мач всъщност ти вече имаш четири мача на глори нали така този да още три имам след това да четири общо да да поговорим малко за последния ти който беше в холандия да ами той беше така пак свързан с доста хубави моменти но имах и доста усложнения точно преди
мача а преди самия мач месец преди това бях си контузил едната ръка малко след това си контузих и другата но нали това нямаше как да ме спре от мача обаче една седмица преди мача се разболях така по неприятно и два-три дена преди мача вече се чувствах добре в деня на кантара бях добре докато вече нали не дойде деня на мача който се събудих сутринта ставам от леглото и буквално не знам къде се намирам бях пълен с храчки целия бях запушен отивам нали кофти звучи но плюя в мивката хвърлям кръв беше направо нещо нещо страшно и
казвам на моя треньор нали не се чувствам добре какво ще правим той вика нищо няма моето момче супер си много си добре и така може би той ми е повлиял наистина точно това което имах да исках да чуя нали той ми го каза с други думи не така както го казвам аз точно това съм имал нужда да чуя понеже излязох на ринга и дадох на 100% от себе си и това ми донесе победата това вече и психологическият момент да когато ти се вдигаш със сигурност с адреналина и те удря но в такива моменти ти ходиш
ли при лекар защото физическото ти състояние е било наистина тежко да пред сърцето ми не можех да си позволя нали такова нещо да отменя мача понеже да ако отидеш при доктора и му кажеш не се чувствам добре не мога нали да физически не се чувствам добре той ще ти каже няма да се биеш и просто не можех да си го позволя това нещо и особено в деня на мача както е некоректно към организатори така и към нали момчето с което трябва да се бия и просто сити казах ти искам зъби излизам и се бия това
е няма какво да стане и и това много говори за теб като човек дори и приоритетите ти защото в момента говорим за здравословното ти състояние какво хората не виждат и не знаят ето като този пример на постоянно има травми постоянно има контузии постоянно се лишаваш от нещо има нали както има много плюсове така има и много минуси в нашия спорт постоянно ми има нещо на мене лично дали ще е ударен крах дали ръка дали кръст абсолютно винаги на всеки един етап от живота ми аз винаги съм страдал от болка в нещо и то идва там
момента в който пак стискаш зъби приемаш това нещо и си казваш че просто трябва да продължаваш напред с това нещо и нямаш избор да спреш а подготовката ти за един такъв голям ма мач как изглежда колко време по-рано започваш с режими диети ти см казал че дори трябва да отслабваш някакви драстични килограми за няколко дни ами сравнително свалям по пеше 7 8 кг нещо ей такова се варира абсолютно всеки път и ги свалям горе-долу в последната седмица нали аз вече съм намерил начин на мен който ми е лесен но и някой път излизам и в
такива моменти в които вече ми е трудно много накрая особено последните дни вече е наистина много трудно абсолютно всеки път е нали така няма как там вече там вече го докарваш на на на дисциплината то реално това те води ти всичко което си постигнал на първо място поне по мои мисли е дисциплината да със сигурност последният ти мач в холандия той много много наистина те приближава към вече мача за световната титла но първо ти го играеш а играеш срещу до макин на на негова територия и твоите прогнози тогава всъщност са че ти трябва да паднеш
така са казали хората и хората които разбират от спорт как това ти повлия много добре чувствам се супер винаги от това нещо всеки път отивам в холандия играе с холандец те казват той ще падне и това нещо ми действа супер а аз отивам с мисълта че нямам какво да губя те очакват от него нещо от мене нищо не очакват аз отивам върша си работата и си замина ами на мен ми е по-лес така много ми харесва позитивната ти нагласа и след като обаче го побеждаваш какво се случва има ли лоши погледи към теб от холандците
все пак ти си на тяхна територия ами не буквално винаги много са ми се радвали в самата организация нали те са предимно холандци там а всеки път в който победя те се радват с мене все едно са ми сънародници това е нали нещо много невероятно аз слизам от ринга и цялата зала нали те са си домакини там холандци аз играя с техн човек и всички идват и се снимат с мене радват ми се дори предишния ми мач играх с така доста силен съперник тогава съвсем бях отписан пък и се качвам горе в на втория етаж
съблекалнята и всички от персонала там ме гледат все едно нали се чувстват ми все едно те са искали да победя обаче не ми се е получило и аз и кам чакай бе аз победих бе ите като почнаха всички да се радват прегръдки целувки и просто това доказва че няма значение откъде си ако правиш нещата с любов и си добър пари към хората няма значение какъв си що си просто може да зареждаш хората с позитивна енергия и те го оценяват да това е много хубаво и всъщност може би тези митове за спортната злоба подливането на вода
ти ги оправдаваш казваш че не е така ами то има много спортна злоба ама то трябва да я запазиш в ринга аз поне аз в ринга съм много злобен човек наистина но сякаш всичко негативно ми остава там то даже не мога да го нарека и негативно то си е направо си е да то си е направил много хубаво даже ама а аз съм се само само възпитал да нали да не бъда такъв човек в смисъл да гледам абсолютно позитивно на живота да избягвам всякакви такива ситуации в които нали може да бъде нанесено някакво вид насилие
просто още от малък вече когато трябваше да избера тоя път на спортиста знаех че трябва да се само възпитам и благодарение на моите родители и на кръга о мене треньори просто съм станал такъв ч човек че вече нали изцяло хората не могат да видят просто някакъв тип агресия у мене просто е така ти знаеш ли защо го правиш ти си професионален спортист ти вече си пример и дори си идол за много момчета това исках и да те попитам ти самия имаш ли имал ли си идоли аз целия си живот съм гледал върху александър петров той
е известен нали в нашата среда винаги съм искал да приличам на него да подръжавам на него а той ми е бил като пример как трябва да изглеждам в смисъл той е много позитивен човек много свещ човек е също така и богдан шумаров те двамата винаги съм гледал на тях като а моите герои винаги целия ми живот съм се стремял да бъда като тях те са били винаги на ринга най-добрите и в живота са били страхотни хора също така и моите треньори нали моите треньори без тях нали съм за никъде винаги на тях съм се възхищавал
просто съм в един кръг от хора които наистина са невероятни хора и те са хората които ме бутат напреде и от които взимам най-добрия пример вижда се че ти дават добър пример а осъзнаваш ли м важността всъщност на това ти какъв пример си обаче за подрастващите сигурна съм че в залата дори като тренираш има малки момчета които идват при теб казват ти че искат да са като теб ами не го приемам като някакъв тип отговорност но да да така е понеже доста хора ми пишат как аз продължавам да ги мотивирам да тренират че заради мене
са в залата и това нещо наистина ме мотивира и мене и до някаква степен гледам да нали да не правя глупости да да не попадам под лошия кадър гледам да не да не давам неприятни съвети мисълта ми е нали да гледам винаги да да запазваш и тяхната мотивация да да и също и доброта нали то не е важно само да си нали добър в ринга важно е да си хубав човек и гледаме това да да вкарвам в главите на хората по някакъв начин доколкото мога и доста хора го оценяват и го виждат и ми го
споделят и просто се радвам че мога да заредя хората по такъв начин смятам че това само може да ти помага и само може дате движиш напред добре обаче а твоята работа ти сега казваш че в доста позитивна светлина я представяме с хубави думи но всъщност е свързана с много нанасяне на тежки удари както ти нанасяш така и се нанасят върху теб коя ти е била най-сериозната травма например след мач ами не мога да кажа наистина нямам някакъв такъв момент в който нали да да е било нещо чак толкова фрапантно но винаги имам нещо пред последния
мач си бях счупил пръста на крака бях една седмица с патерици то ма да предпоследния път си бях ударил ръката много лошо последния път бяха ми направили две-три аркади абсолютно всеки мач има някакви неща по мене върху които аз си го обяснявам по тоя начин че все едно съм платил цената за цялото това нещо което нали сигурно не е и правилно това е нали най-важното е здравето върху нали твоето здравие но просто съм го приел няма как да си в бойния спорт без да така е а как го приемат близките ти семейството ти приятелката ти
да те гледат докато ти понасяш те из много трудно много трудно така моите родители дори имат такава традиция че те преди мач не ме гледат единият в едната стая другия в другата и двамата докато някой не звънне да каже каквое е станало нито се гледа мача нито си говорят докато моята приятелка абсолютно винаги ми гледа моите мачове но тя го преживява много лошо на всеки един удар който ми нанесат крещи и вика всеки един който вкарвам тя пак крещи вика и дори последния път бяха ѝ направили един клип как тя реагира на мача и беше
наистина много смешен клип в смисъл тя пада на земята реве става крещи вика тя е да както родителите ми тя е също най-голямата ми опора в моя път а тя гледа ли те на живо ами гледало ме е на живо обаче аз държа тя да не го прави понеже докато съм на ринга аз съм го усещал това нещо че мисля и нея и моите родители затова държа те да не са в залата нямам проблем мои приятели да са там но част от семейството ми когато са там почвам малко или много да ме разсейват от това
нещо кой е съветът който би дал на подрастващите а които искат да следват този път само че няма тъй като подкрепата на която ти получаваш от близките си от приятелите си от семейството си а какво ги би посъветвала такива хора независимо дали е в сферата на спорта но ти си пример за човек който е осъзнал какво му харесва какво обича какво иска и го следваш на 100% какво би посъветвал някой който се колебае ами целия ми живот всички са ми казали как няма да ми се получи как спортът е до време как няма как да
се изхранвам с това нещо само моите родители са стояли зад мене и моята приятелка както и нали и моите приятели и просто искам да ви кажа че ако стискате зъби положите достатъчно сили усилия любов няма нещо което да ви спре няма граница която може да ви бъде поставена абсолютно всичко е постижимо ти го затвърждаваш много ми харесва когато някой казва нещо но застава зад думите си с действия ти си пример за това как от девет-годишен не си излизал в залата вече че на 24 години си и се бориш съвсем скоро и за световната титла което
ти го пожелавам живот и здраве да да аз вярвам че можеш с хъса и с духа който носиш няма какво да те спре според мен ти го пожелавам и ние ще бъдем от нашата медия плътно а във вашите среди за да отразяваме всички позитивни успехи а в края на разговора ни искам да те попитам какво следва за теб не само в професионален план като цяло какво си пожелаваш ти какви са следващите цели ами моята най-голяма цел в живота в момента е пояса това е нали всички го знаят това нещо това е нещо за което аз
се боря и съм мечтал а той и личния ми професионален план при мен е едно и също горе-долу малко хора знаят че малко след мача ми бяха ми предложили веднага шанс за титла да играя още тази година декември месец но понеже бях болен малко труд тно ми се отрази нали възстановяването дори още два месеца почти след мача още не съм се възстановил напълно и просто това е нещо което си пожелавам през 25-та година само шанс за титла аз не ми трябва нито късмет нито нищо аз съм ще направя всичко възможно да си го взема това
вкъщи сигурна съм и ти го пожелавам благодаря много благодаря ти отново че прие поканата ни че разказа всъщност за дългия път и за живота на един спортист чисто от началото до днес аз в бъдеще ще си говорим още сигурна съм че още много неща ти предстоят и ще се радвам да може да ги разкажем пред нашата публика супер и аз благодаря много за поканата и ми беше много приятно това беше всичко от пулса на града за днес а сега останете с програмата на vna tv всички епизоди на предаването може да гледате в нашия youtube канал
граждани на квартала варна [музика] фикс h
