Пулсът на града Д р Константин Костадинов

[музика] здравейте с предаването пулса на града по варна tv днес мой гост е д-р константин костадинов той е преподавател в медицински университет варна ментор в дента prime академи а през 24-та година защитава научнообразователна степен доктор днес е лекар по дентална медицина и също така организира семинари и обучения със световно известни лектори като ги привлича в нашия град освен това зад гърба си вече има стотици безвъзмездно излекувани пациенти затова как избира медицината като своя професия и какво е да се бориш за титлата доктор когато не наследяваш това название от семейството си ще си разговарям с д-р

костадинов здравей благодаря чера прие поканата ни аз благодаря за поканата тази покана със сигурност исках отдавна да я да я подам към теб защото ти си много вдъхновяваща личност всъщност пътят ти е доста дълъг кариерно въпреки че на години изобщо не изглежда така и нещата които сега ще разкажеш могат да звучат все едно са на човек с кариера от 30 години и вече си постигнала много на мен много ми харесва че ти влагаш в менторството изобщо бързам да те попитам как ти започна своя път в тази професия от ученик ли знаеше защото в повечето случаи

когато някой се занимава с медицина независимо дентална или не това му е предопределено или от семейството или от малък той знае че трябва да набляга на химия физика при теб как бяха нещата не аз по-скоро смятам че при мене нещата на по-късен етап дойдоха като идея по-скоро узряха като идея първоначално нямах ясна представа с какво искам да се занимавам в един момент реших че това ще е моето нещо аз исках дентална медицина дори когато започнах да посещавам курсове за подготовка за самите изпити моите преподаватели ми казаха че малко съм закъснял аз мисля че някъде вече

към края на 11-ти клас бях взел това решение и започнах да посещавам тези уроци но времето ми стигна честно казано а преди това можеше ли да се каже че ти си имал отлични оценки в тези специалности в тези предмети донякъде да историята там също е интересна защото едната година не съм сигурен кой клас съм бил по биология имах петица всъщност тази петица донякъде ми донесе късмет аз да стана възпитаник на медицински университет варна защото ако оценката защо е важна тя влиза в бало образованието ако имах шестица щях да бъда приет на първо класиране в софия

най-вероятно животът ми щеше да се развие по коренно различен начин от това което всъщност се случи при мен няма случайни неща а и точно началото на твоя път е много интересен за мен защото нашият подкаст е насочен основно и към младите и те много често когато са в избор за висшето си образование преди изобщо да са решили какво искат да правят вече някои им казват ами това си го пропуснал изпуснал си момента например за медицина защото 11-ти клас дори 10-ти дори седми звучи късно ти всъщност завършваш национална гимназия за хуманитарни науки и изкуства да към

него момент така се водеш сега преименуваха гимназията да сега вече е средно училище а но ти доказваш че когато искаш нещо и вложиш усилията можеш да го постигнеш защото ето 11-ти клас си го решил почнал си тогава уроци дори за уроците ти казват че е късно и си пример че ако някой ти каже че не можеш но ти положиш усилията всъщност няма невъзможни неща към него момен това което трябваше да направя просто по-интензивно да посещавам тези уроци аз ходих ако нормално ходя два пъти аз съм ходил евентуално по три пъти на седмица и нещата всъщност

се случиха добре но не знам кой в тази ранна възраст е напълно убеден с какво иска да се занимава аз исках това естествено мислил съм и за резервни варианти но като цяло наистина това ми беше фокусът реших го никой не ме е карал това може би беше другото хубаво нещо при мене не са амбициите на родителите или някой да ми е казал прави го защото там а ще изкарваш добри пари това никога не ми е била мотивацията просто нещо което почувствах реших и съответно взех мерки за да се случи и когато влизаш в медицинския какво

срещна ти това което първоначално ми дойде като шок беше съответно разликата с това на което сме свикнали в училище а именно че в университета ние не сме подготвени като цяло за университета защо защото там има много самоподготовка изключително много самоподготовка а ние сме свикнали в училище преподавателят да ни изнесе урока да имаме време да се подготвим и тогава да ни изпитат на нещо което вече ни е преподавано един два три пъти в университета в един момент разбрах че там трябва сам да търсиш сам да се подготвяш и да си по-активен а за да могат нещата

да се случват и може би първите месец-два ми бяха изключително трудни докато се адаптира то да не кажа и първите две-три години че са ми били трудни да се адаптирам да се адаптираш имаш предвид като среда сред колегите ти или начина по който трябва да учиш начина на учене аз мога да кажа че се учих на страхотна група като цяло имаше естествено промени в групата през годините но да кажем основата на групата докрая се е задържа една и съща и аз съм благодарен на това с какви колеги съм имал възможността да уча и да завършим

съответно заедно а ти каза че влизаш във варна съответно ти си и от варна беше ли на общежитие или как успя ли да си вземеш този студентски живот и да си м на едно с твоите колеги не не бих казал честно казано не ми е и липсвало но определено това което забелязах е че когато не си в общежитието си донякъде изолиран от средата не за друго но там хората си стават по-близки аз съм от тук съответно не съм искал да живея на обще жите за да се отделя и не виждах смисъл в това но и

не съжалявам че така се случи ако бях отишъл в софия може би щях да изпитам този истински студентски живот но не се знае каква цена щях да платя тогава а така имах възможност да се фокусирам в един момент да разбера кое ми е приоритет именно да успея да завърша по някакъв начин дори и да не е било с отличен успех то отличния успех в един момент вече практиката тя е от значение а твоята практика е впечатляваща ще стигнем и до момента вече след университета какво си реализирал като кариера а но през тези шест години шест

години е обучението нали така през тези шест години м какви трудности а срещна защото ти каза че част от от колегите ти не са завършили нали започнали сте една група която обаче не всеки е изкарал докрай а аз даже знам една история че един преподавател ти е казал ами нали хубаво учиш обаче родителите ти имаш ли в семейството някой който е с медицинско образование нямаш ами моето момче няма да ти се получи някаква такава история знам така беше но реално погледнато на тези неща не съм обръщал такова внимание то беше във връзка с един изпит

който към него момент ми беше труден но не заради самия университет не заради самия предмета заради неща които бяха в личностен план неща които се случват без ние да ги плануваме без да очакваме и те понякога не се отразяват може би трудностите ми са били свързани повече с такива моменти от личния живот отколкото със самото следване защото в универси тета какво да му е толкова трудното отиваш учиш вземаш си материала изпълняваш си упражненията и се прибираш но животът така или иначе не спира с университета и ние няма как изолирано да сме само студенти и всичко

друго да е на заден план така че трудности да имало е предмети които са ни били по-сложни за разбиране а може би сме нямали и толкова голямо желание да отделяме необходимото време за тях но това са бих казал нормални студентски неща трепети и вълнени да то дори не е само за образованието и за ученето в живота всъщност всичко е лесно трудното което се създава е от нашите чувства и емоции но няма как пък да живеем без тях и точно заради тези трудни моменти които са би били дори не само свързани с образованието с лекциите се

появява въпросът а до каква степен си открил подкрепа в преподавателите си ти имал ли си ментори в този етап от живота ти защото днес всъщност ти си ментор но ще поговорим и за това имал ли си ментори в лицето на твои преподаватели или не само имал съм страхотни преподаватели имал съм и такива които по-скоро бих казал че ни отблъскваха дори имаше дисциплини които не сме ги харесвали не толкова заради самата дисциплина а заради отношението на преподавателите когато не срещаш подкрепа когато не ти се обясняват някои неща и когато не ги разбираш те естествено че ще

те отблъскват ти се чувстваш едва ли не глупав а неподготвен и това много ни е стресирало на моменти грешка която смятам поне за себе си че допуснах в студентските години е че не търсих по-активно наистина такъв ментор а причината за това е моя характер аз съм по-затворен не съм не бях към негово проактивен и не съм търсил което съответно във времето си дадох сметка че допуснал съм я тази грешка няма така или иначе как да се върна назад на мен ми се наложи в последствие да се опитам да навакса много от пропуснатите неща но това

пък сега е страхотен съвет за всички които ни слушат особено ако са в този етап на живота си че всъщност проактивността отваря врати според мене всички студенти трябва да са проактивни и те да търсят има едно така поведение наблюдавам го при студентите понякога че те си мислят че някой им е длъжен но никой не ти е длъжен нито като студент нито в живота никой за нищо не ти е длъжен ни дори родителите ти не са ти длъжни единствените хора според мен на които ние дължим нещо това са нашите деца да а реално вече и в

университета всъщност ние сме възрастни имаш 18 години пълнолетен си може би този етап се пропуска често като нещо което младите трябва да мислят за себе си но това пак е въпрос на гледна точка а всъщност след като завърши вече университета след тези шест години обучение как се случи как започна кариерата ти защото съм чувала че е трудно да се реализираш до един момент да вие примерно имате практика имате стажове които водите по време на обучението си но да започнеш да работиш стресовото идва когато наближат държавните изпити ние всъщност в шести курс това което имахме към

него момент беше а шест стажа след което шест държавни изпита които горе-долу протечат в рамките на два месеца но ти когато започнеш шести курс фокусът ти е изцяло върху това да се подготвиш за изпитите да ги вземеш съответно успешно и да се насочиш към това дипломиране за което си чакал толкова много време а но тогава започва това питане а сега накъде и аз това нещо го изпитах може би малко преди последните изпити да се чудя сега какво трябва да направя накъде да поема и какъв ми е правилния ход но отново изкарах късмет защото с мен

се свърза мой мой бивш преподавател който ми предложи съответно работа в две негови практики едната съответно извън варна и едната във варна за което съм му благодарен не знам дали мога да спомена името му до-р петър чаушев раз наистина страхотен човек много съм му благодарен за шанса който ми е дал той беше първият който ми подаде ръка и съответно много ми помогна за това да започна своето развитие да имам откъде да тръгна това е много хубаво че след толкова години дори и ето вече доколкото разбирам не работите заедно ти се обръщаш благодариш и запазваш спомена

как е започнало всичко но предполагам това се дължи на отново на твоите усилия защото ти си направил впечатление като студент все пак за да ти предложи на теб работа но искам да те попитам в точно вече минал е този стрес от всички изпити ти ми каза за два месеца са шест ста стажа шест изпита не всъщност стажовете протичат преди изпитите после просто при нас беше сесия от шест изпита което горе-долу беше изпит всяка седмица което си звучи стресово само по себе си особено когато си вложил шест години от живота си и всичко зависи в тези

последни два месеца и когато вече си отдъхнеш защото ти си взел изпитите дипломирал си се а обикновено се появява въпрос българия или чужбина и това е проблем който се среща често в българия че тук нашите кадри заминават за чужбина а ти да получил си това предложение но все пак имаше ли го като въпрос обмислял съм го но никога като първоначална идея по-скоро на по-късен етап го обмислях обсъждахме с мой колега той така или иначе замина за англия добре се реализира за което се радвам естествено но към него момент при мен се бяха случили други неща

които също бяха свързани с развитието ми било то и академично и аз реших да остана тук да приключа с тази част от живота ми и тогава евентуално да мисля но към момента не виждам смисъл според мене реализация има и в българия въпросът е да си достатъчно упорит и фокусът ти не трябва да е чисто финансовият това естествено е много важен аспект но ако мислим само за финансовата част забравяме много много други неща които също са важни а след като вече говорим за финансовата част ти вече си приключил твоето образование ето започнал си малко по малко

да жънеш плодовете на труда ти вече да ти се заплаща това да ти е основната работа а и както каза работиш на няколко места защото освен варна и извън варна да към него момент така беше до колко работни позиции си стигал едновременно ти да съчетаваш графици различни локации различни кабинети три три но твоята работа е доста свързана и с работа с хора с пациенти трудна ли е тази част да менажираш всъщност всички тези процеси всъщност това създава доста стрес понякога но при правилна организация на графика не е невъзможно да се случи нали въпрос на желание

на мотивация естествено мотивацията може да произхожда извинявам се от различни фактори а но това което според мене трябва да ни бута напред е да изпитваме удоволствие от това което правим да ти доставя удоволствие да се развиваш да искаш да се развиваш а не просто да го правиш като някаква професия нещо с което да си изкарваш прехраната и дотам трябва да гледаш на поне според мене аз така гледам на денталната медицина това е нещо което на мене ми носи удоволствие не просто а като занаят като професия което съм го научил и видиш ли ще си изкарвам

прехраната с него и дотам то се вижда че е така защото и пътят ти го показва в момента сме още на началната началния етап всъщност на твоята кариера но как реши да продължиш с образованието и то вече в академия мична в академична посока да се развиваш така да го кажем това при мен отново беше по-скоро стичане на обстоятелствата случи се на на късмет при мен много от нещата през последните 10 години може би повече от 10 години още от преди влизането ми в университета се случват на късмет нещо което много често пренебрегваме мислим си че

се случва само заради нас защото ние сме положили труд но не смятам че е така аз имах късмет да срещна правилните хора и да създам добри връзки с тях и така се случи с академичното ми развитие получих предложение а първоначално отидох по-скоро с идеята че е нещо временно но стъпка по стъпка в един момент се оказах специализант и докторант отново в медицински университет варна под ръководството на професор пеев който към момента е декан на денталния факултет и в негово лице също съм срещнал голяма подкрепа той беше и моя научен ръководител по време на моята докторантура

и смятам че без неговата помощ много от нещата нямаше да са по този начин както са в момента а специализация специализацията ти е ендодонтия не ендодонтията е по-скоро да кажем моя моята страст но специализацията ми е дентално образна диагностика те са донякъде свързани нещата но мисля че във варна сме към момента двама души с такава специалност и това не прави ли нещата още по-трудни защото ти нямаш в такъв случай колеги с които да си споделяш или заедно да го вървите този път във варна специално това не смятам че трябва да е проблем не винаги има

нужда някой да е до нас за да вървим пътя така се случи аз реших все пак да да пробвам да видим накъде ще ме отведе и всъщност а смятам че взех правилно решение като я направих тази специализация тя ми донесе ползи в моята кариера цялостно защото когато започнеш нещо такова ти полагаш усилия четейки посещавайки курсове и това също помага за развитието ни така е и интересното за мен е че ти не спираш да се развиваш наистина работиш като лекар по дентална медицина изкарваш през това време всякакви семинари уебинари обикаляш и страната за да продължаваш ти

да трупаш знания в един момент продължаваш избираш да продължаваш академичното си образование ставаш и преподавател в университета толкова много години под една миш ца а срещал ли си бърнаут преживявал ли си бърнаут да смятам че ми се е случвало няколко пъти просто да изпитам такова изтощение че аз как го изпитвам обикновено изгубвам желание да работя тоест работата вече не ми носи това удоволствие а по-скоро усещам един стрес когато знам че трябва да отида да работя с пациенти да се срещам с хора и искам да се изолирам искам да изляза малко от тази среда но от

друга гледна точка относно развитието аз смятам че ние цял живот сме студенти при нас колкото и добър да си смятам че винаги има какво повече да научиш какво да надградиш в момента в който решиш че всичко ти е ясно обикновено идва един пациент при който става някой гав и се приземяваш на земята много бързо тогава разбираш всъщност че винаги има какво да се научи и в крайна сметка сме хора нормално е да се случват и грешки но като засегна темата гафове имаш ли някакъв такъв любим или поне много смешен момент който в онзи момент може

да не ти е било до смях но сега имах един случай с пациент който дойде по спешност мисля че е било събота или неделя понеже по едно ено време работех от понеделник до неделя включително това беше един от моментите в които достигнах до бърнаут и идва пациентът съответно като започнах да го разпитвам аз разбирам че той е правил опити да си извади зъб сам това не какъв да е зъб а моларен зъб който е обикновено с доста обемни корени много труден за вадене дори а понякога и в кабинета е трудно да се случи а в

края на краищата аз го поразпитах как така е събрал кураж да пробва да си извади за басан той ми каза че успял да си извади някакъв преден зд само извадил го е той искал да ти бъде колега то има и развръзка в края на краищата хванахме се извадихме зъба сложих му упойка въпреки упойката той подскача мърда и аз като го подпитах той как успява да се справи с болката съответно по български традици н начин с ракия но по-интересното беше че ми звънна след ден или два и а разговорът започна с обажда се колегата от червенци

ама той наистина е искала да ти бъде колега ами има и такива варианти шест години ти си учил човекът аз се възхитих на куража да пробва да го направя това нещо на мен наистина ми се струва невъзможно да се случи а но опитал се е не е успял дойде при мене помогнах му е той преди това е казал че е успял с други зъби да да естествено да със сигурност има такива смешни ситуации има обаче и и много благодарни пациенти които нали има една приказка че можеш да разбереш колко добър е един лекар по шкафчето

му за алкохол и за всякакви такива неща аз знам че ти не пиеш алкохол но съм виждала у вас просто изобили е да не сравня с някой много популярен бар във варна но можеш да отвориш и ти едно заведение а как те кара да да се чувстваш това това ли носи удовлетворение в работата ти това със сигурност когато срещу тебе пациентът изпитва благодарност естествено че ти носи удовлетворение а но също така удовлетворението идва и от работа която си успял да свършиш когато си сигурен че си свършил добре защо защото обикновено пациентите те нямат критерий това

което пациентът може да разбере какво е дали е имал болка и дали усеща добре това което е направено обикновено те не могат да го оценят дали сме сложили корона помба сме направили или каквото и да е те нямат критерии да преценят дали е добре направено или не няма ли болка обаче ти си човек а ами тук смятам че понякога се появяват и критерии защото а аз съм чувала и близки и познати които като са отишли някъде и са получили лошо отношение или дори не им е решен проблемъ ами той е станал по-лош и след това

отидеш на друго място и ти го разрешат проблема и ти кажат откъде започват изобщо нещата да се влошават тогава се появяват може би точно тези подаръци на финала а и аз знам че ти имаш много такива случаи к не е момент да подценяваме защото това всъщност е моментът с благодарността да защото денталната медицина не е само лечението на зъбите и отношението към пациентите това със сигурност е изключително важно но аз смятам че то навсякъде е така то не е само с денталната медицина то е във всяка една сфера ако нямаш отношение към хората с които

работиш няма как да са доволни няма как да дойдат и да ти благодарят по какъвто и да е било начин а това е твоя и манталитет този мисля че дори до момента само каквото сме изговорили хората могат да го усетят кога се появи и вече чувството ти ти да връщаш на обществото и да бъдеш ментор защото както казахме ти си ментор не само на студенти в denta prime academy ти си ментор и в други програми една от която е mentor the ян и то не си за първи път ментор да относно ментор the young участвах

в пе сезон тогава се запознах със страхотен младеж от софия с когото все още поддържаме връзка дори предстои да се видим скоро в момента ще участваме в осми сезон няколко сезона пропуснах защото не успяха да намерят подходящ младеж иначе винаги съм подкрепял тази кампания струва ми се изключително важно да има такъв тип мероприятия много добре организирано но какво ме подтикна това че завършвайки аз разбрах колко много не знам колко много неща има които не ми е ясно как точно се случват и това съответно една от причините поради които изпитваме много голям стрес на работното място

защото идва пациент който разчита че ти знаеш повече от него че съответно ще му предоставиш качествена услуга знаеш какво и как да направиш за да облекчиш болката му но ти я нямаш тази увереност тя се трупа поетапно и аз реших че би било добре ако може да се опитаме да затворим тези пролуки тоест аз сега това което се опитвам да организирам когато я насочено към студентите да им дам това което смятам че при мене е било като пропуск тоест то е фокусирано върху конкретни тематики и се опитвам тази информация да им я дам по начин

по който вече след близо 10 години практика още не са 10 но близо 10 години практика а кое смятам за работещо и кое не и аз просто да им я дам тази информация на готово те най-вероятно голяма част от колегите сами ще стигнат до тези изводи но винаги е по-добре ако може да хванеш прекия път да но ще изгубят и време те могат да стигнат и сами но ще изгубят време и за мен това това са добрите примери когато ти си се сблъскал с едни трудности минал си го този път и след това обаче не

го забравяш опитваш се да го направиш по-лесен за следващите след теб за мен това е много ценно затова и от много време исках да те поканя за гост за да разкажем за тези неща и всъщност както вече казахме ти посещаваш и до момента си посетил десетки може би стотици че ще кажеш а семинари обучения не само във варна не само в страната а сега защото си усетил липсата тук във варна ти всъщност правиш нещо много значимо за източна българия защото а успяваш да организираш а обучения със световно известни лектори и ги привличаш в страната ни

те идват буквално на крака тук във варна за да обучават студенти те не са насочени само към студентите са насочени към а цялото съсловие а поканили сме сме към момента двама души единият е поляк другият е италианец а надявам се да го оценят колегите които са от варна и близките градове всъщност това което на мен ми лис това беше причината поради която реших да опитаме тази инициатива е че тук във варна нищо не се случва не знам защо е така но ти спомена че съм ходил на множество курсове но не спомена къде съм ходил аз

освен извън страната естествено но масата от курсовете които съм посетил са или в софия или в пловдив може би над 90% от курсовете на които съм бил са извън варна може би над 95% дори което означава че за развитието ми до тука само 5% са от варна и средата има нужда от това аз го виждам има много колеги тука които искат да посещават курсове но това е свързано обикновено с отсъствие от работа съответно ти трябва да си затвориш графика да запалиш автомобила да пътуваш 400 500 км съответно имаше разходи но това не са важните неща

по-важното е че тука има нужда от подобни събития поне според мене ще видим дали ще се оправдаят очакванията ми тъй като като първото събитие ще е едва юни месец тази година а ще следим тогава да го отразим от нашата медия но съм сигурна че ще има успех и точно затова искам да ти задам въпроса защо смяташ че до момента не са се организирали подобни събития във варна изобщо в източна българия тъй като имаме дори медицински университет тук варненски не мога да отговоря с точност но това което според мене е като причина е че в софия

нещата се случват по-лесно първо че там най-вероятно колегията е по-голяма а това което ми е направило впечатление почти няма курс на който да съм ходил и да няма колеги от софия тоест те са много по-активни поне това са моите наблюдения и може би това до голяма степен допринася и когато организираш едно такова събитие където имаш да платиш хонорар на един лектор и ти е по-лесно да събереш достатъчно хора за да се покрие хонорара и съответно и отгоре евентуално печеливш е да заложиш да го направиш в софия защото ние същите тези събития можем да ги организираме

и в софия за нас това не би било проблем чисто организационно но на мене ми се иска тук нещата да се случат на място има нужда да се случват тук има нужда със сигурност има нужда и ти каза малко по-рано нещо което много варненци казват дори да не го казват в повечето случаи се съгласяват че нищо не се случва във варна но не е точно така а и започват да се случват все повече неща ето дори и ти си пример със събитието през юни аа и нашият подкаст цели да покаже точно това да покаже хората

които случват неща във варна и ние варненци да разберем че всъщност много неща се случват тук или започват оттук просто може би не им обръщаме внимание или не им се отдава гласност надявам се все повече истории да се разкажат подобни на твоята и на останалите гости които са ни гостували и предстоят да ни гостуват а но до момента вече по наредихме пъзела видя се че ти освен на образованието не си започнал след това просто да работиш на едно място да искаш да си отвориш един твой кабинет и вече нали и егото е заситено и джобът

също е пълен ти продължаваш да се развиваш искаш да връщаш на обществото искаш да съ даваш неща и да попълваш липсите които си усетил дори ти като студент и това казахме имало си моменти в които си работил от понеделник до неделя всеки ден и всеки сега като ни слуша ако не те познава ще си каже този пълен кариерист а всъщност си създал и едно страхотно семейство как успяваш да балансираш как успяваш да не влезеш само в едното или само в другото защото дори за някои хора то това е мечтата да имаш кариера да имаш семейство

ти си много успешен човек към момента в който работех седем дни в седмицата това продължи може би шест месеца а мотивацията ми не беше кариерно да се развия а по-скоро да развия моите умения тоест да мога да предлагам по-добра услуга за пациентите ми това ми е била винаги една от основните мотивации да мога да предлагам добра услуга семе сто дойде на по-късен етап а аз съм баща на две деца момчета близнаци на вече четири години как намирам баланса всъщност кото се родиха те почнах да се уча на баланс до преди това в общи линии а

по-скоро пренебрегвах личното си време заради пациентите много приоритизира нуждите на пациентите може и да е било грешно може и да е било правилно към него момент но в момента нещата по-скоро се обръщат на обратно и приоритизирам времето си с тях защото на мене това време няма как няма цена която може да го плати няма такава цена и аз дори не мога и да си представя някой да се опита да ми го купи това време по какъвто и да било начин другото е че те ме зареждат а аз това което мога да кажа със сигурност е

е че децата променят и в моя случай смятам че тази промяна е към по-добро сигурна съм че когато пораснат достатъчно да гледат този подкаст ще се гордеят с баща си и въпреки многото лишения които вече стана ясно че си направил и компромиси със себе си през тези години а всъщност ти реализираш и много безплатни всъщност безвъзмездни лечения а това може ли да кажеш от каква инициатива е част как така защото говорим си сега да за денталното здраве но това е отново и нещо свързано с финанси където много хора дори ето човекът дето каза че си

е вадил сам зъб ами за съжаление ние го поглеждаме сс смешка но понякога не са толкова лесни нещата и е много хубаво и хората трябва да знаят че има и възможност йто без безплатно да се лекуваш и на чист български е ун уин ситуация има има удовлетворени интереси и от двете страни може ли да разкажеш да това всъщност е част от обучителната програма в denta prime academy където млади новозавършили лекари всъщност не е задължително да са новозавършили но обикновено това е контингентът който идва при нас новозавършили лекари които минават специализирано обучение и пациентите които са

там получават безвъзмездно тези дентални услуги независимо на каква стойност биха били реално погледнато като тези лечения включват поставяне на импланти а поставяне на коронки коренови лечения абсолютно всичко като се започва винаги с диагностика има си екип който планира леченията и екип от ментори като аз съм част от този менторски екип които следят за изпълнението на тези лечения и когато има нужда съответно ние се включваме като се опитваме да сме максимално полезни както за колегите така и за пациентите а относно денталното здраве да това е скъпо със сигурност не мога да твърдя друго но реално погледнато

проблемът идва от неглижиране много хора според мене отлагат отлагат нещата в ранна фаза се лекуват лесно и бих казал за достъпно но когато вече има болка и тя е нетърпима винаги е по-скъпо независимо кой е пациентът винаги излиза по-скъпо това и буквално и преносно дори и за живота може да го кажем много ми хареса като съвет за тези близо 10 години в сферата каква е равносметката ти каква да ми е равносметката по-скоро като върна лентата назад си мисля можело ли е нещо да направя по друг начин но се замислям дали бих го направил по друг

начин дори да мога да да се върна назад по-скоро не аз съм доволен от това което ми се е случило и нещо което се убедих е че нещата се случват с хора тоест това върху което според мене трябва да наблягаме отношението ни към хората около нас и да не забравяме дозата късмет защото при мене както и да го гледам колкото пъти да върна лентата назад късметът изигра основна роля да се случат нещата при мен по този начин дори ако върнем с тази петица по биология не знам дали от девети или 10ти клас трябва да съм

благодарен на преподавателя ми тогава защото аз заради тази петица останах във варна срещнах моята почти съпруга вече с която и имаме две деца и не смятам че бих променил нещо много красиво го каза и абсолютно всичко и аз смятам че ти се е случило по правилния начин защото в момента нещата които говориш които движиш имат смисъл и затова те питам какво следва оттук насетне в личностен план по-скоро ще пропусна да кажа защото имам забрана но в професионален план нещо което обмислям и то отново е продиктувано от нуждата от това че има нужда е едно ръководство

което подготвям надявам се до края на тази година вече да е в печат друго което е се надявам да продължа с тези менторски програми съответно радвам се че съм ще съм част от ментор the young за да видя какво предизвикателство ще има този път за мене и за другото просто чакаме да видим какво ще ни донесе живота някакви изненади надявам се но хубави приятни изненади и аз ти пожелавам оттук нататък само приятни изненади благодаря ти много че прие поканата ни благодаря ти че беше толкова искрен и ти благодаря че си добър човек и добър пример

за нашето общество надявам се и хората да са оценили всичко което сподели ти от твоя опит аз благодаря че ме поканихте и се надявам това да не доведе до снижаване на рейтинга ви силно се съмнявам да има такъв ефект благодаря и аз благодаря това беше всичко от пулса на града за днес а сега останете с програмата на varna tv всички епизоди на подкаста може да гледате в нашия youtube канал граждани на на квартала варна фикс [музика]