Пулсът на града Школа за народни танци

здравейте с предаването пусат на града по варна tv днес мой гост е евгени чакъров млад родолюбец и последовател на българските традиции за това как избира фолклора за свой начин на живот и как превръща страстта си в успешен бизнес и начин на живот а едва 26-годишен вече е отворил четири танцови зали за трудностите но и успехите и сладостта на това да бъдеш съвременен будител и да палиш страстта към българското и българщината в младите а и не само ще си разговарям днес с моя гост евгени благодаря ти че прие поканата ни и аз благодаря за поканата за

мен е удоволствие да бъда тук за нас още по много се радвам че имаме гост който да говори на тези теми а и още повече че гостът е толкова млад всъщност как започва твоя път можеш ли да разкажеш защото това е нещо което едва ли можеш да го научиш насила ти го носиш но обикновено се запалва от семейството от родителите изобщо как започна при теб при мен на пътят ми започва от ранна детска възраст където м още от яслата детската градина винаги съм бил в среда която е с танци народни танци а след това продължих

образованието си с а в основното училище също с такъв профил разбира се родителите са видяли това в мен и ме подкрепят са ме подкрепили а в това ти начи начин и в тоя тоя ти път защото да реално без подкрепата на родителите си ти като дете и да искаш нещо няма как сам да се запишеш в такова училище с такава специалност точно така да и оттам нататък вече продължавам пътя си в гимназията с профилирана подготовка по хореография и смея да кажа че айде да не е завършен път но една голяма стъпка е висшето образование и

магистратура също по специалността това също е много впечатляващо че изкуството творчеството и то танцовото такова го превръщаш в образование академично дори изобщо целият ти път е свързан не само съ свободното ти време да се запълва станция ами ти го учиш но отново на тема семейството значи твоите родители изобщо средата ти не е била от танцьори и не е била от хора които се занимават с фолклор така ли а да родителите ми не са танцьори не са музиканти а в рода сме имали примерно дядо ми свири на тромпет баба ми едно време е танцувала в а

състав но да явно това се проявява така напред в рода и смея да кажа че дори и те го казват самите а родителите ми че вместо те да запалят това в мен нали като по-възрастни така да кажа а в един момент се получава обратното нали чрез моя интерес към българските традиции танци фолклор а аз разпалвам в тях този интерес тази да то това пламъче и започват нали те винаги са ме подкрепяли така или иначе в с каквото и да се захвана та и в това също винаги а имало ли е момент в който си си

казвал че може би е трябвало да поемеш по друг път защото така звучи от яслата още през началното образование след това гимназия висше образование всичко е свързано със станците имало ли е момент в който си казваш какво щеше да бъде ако бях избрал друго а разбира се всеки човек вероятно се е замислил в някакъв момент от живота си дали животът му би се стекъл по друг начин но аз смея да кажа че да имал съм такива моменти а но не бих променил нищо до момента и колкото и пъти да трябва да го изживея бих го

избрал по същия начин да бъде а а как ти протичаха дните като ученик след това като студент защото ти имаш такива часове и предмети в които изучаваш танци истории и така нататък но всъщност в свободното ти време също а репетираш точно така ами да животът на един прохождащ танцьор нали в по-ранните години така да кажа е доста ангажиран доста отговорен натоварен трябва да а си дисциплиниран определено за да се справиш с нали особено в училище когато сме а и с всички останали предмети нали хуманитарни или точните науки и да се съчетава и с танците а

освен това нали както каза в свободното време също допълнително дали извън класна дейност други танци или пък ансамбъл към училището а да трябва да си отговорен и да съчета даваш всичко по възможно най-добрия начин какво мислиш че ти е дало това обаче защото със сигурност е имало лишения когато си бил тийнейджър най-малкото или като дете си искал да имаш повече свободно време ти си бил зает на какво обаче смяташ че те е научило това м въпреки да вероятно съм се лишавал от някакви а неща но смея да кажа че м не съм имал липса от

нищо приятелите ми са били с мен а изживявали сме си всякакви моменти заедно аа може би обикновените хора така да кажа не могат да си представят нали какво е а какъв е животът на на танцьора защото а вместо да излезеш на кафе примерно а ние се радваме когато сме на сцената радваме се когато сме в залата заедно нали да си отработим някакви неща или пък а да сме на изява на концерт нали това пък е съвсем друго събитие където а има пътуване там също е много забавно нали ако сме с нощувка в хотел просто е

съвсем а съвсем различно като начин на живот да и до момента говорим все още за твоето образование но ти всъщност докато учиш започваш и да работиш нали така и вече минаваш към ролята на професионален танцьор под професионален имаме предвид такъв който вече а получава и хонорари има участия излиза на сцена и как се случваше това как ги съвместяваше нещата изобщо преходът как премина а точно по този начин с правилното разпределяне на времето и на на отговорности а да танцувал съм в различни танцови формации състави нали преди да създам елбетица и заедно с моите колеги приятели

най-вече мога и семейство да ги нарека дори а изисква се наистина правилно разпределяне на времето дисциплината да си отговорен това вече се повтаряме нали но то е една голяма част от характера който един тинейджър нали така да кажа изгражда по време на на своя път и смея да кажа че това ме е научило на много неща а както да се развия нали в професионален път в танцовия си а потенциал а така и а да се науча на на различни житейски уроци които най-малкото подреждане на приоритети нали разбира се докато сме в училище винаги той трябва

да е на първо място а като а спомняш ли си първия път когато вече влезе в ролята на преподавател а когато ти си бил ученик но влизаш и в ролята ти да обучаваш някого а да аз получих предложение когато бях на 17 още може и да звучи за някой нали странно нали как на толкова малко години нали някой може да преподава но истината беше че аз не бях подготвен за това и разбира се човек се учи докато е жив а и с течение на времето по пътя нали на на развитието се научаваш на много неща

и най-вече нали на своя метод на работа на какво ще се харесат на хората примерно или пък сега какво да покажа как да разнообразя а така че да да бъде интересно и забавно същевременно защото работата с хора е много трудна и грани от това на някой да му задържиш интереса или да му омръзне нали е тънка и трябва да си достатъчно интересен и можеш така да кажа за да за да постигнеш това което искаш а тогава на 17 години ти на деца ли преподава или на възрастни а мен ме препоръчаха учителите от училището като а

благодаря за което а на и започнах в една танцова школа танцов център където имаше различни а стилове танци да и групата беше за възрастни тогава имах точно един или два урока в които да вляза много бързо в нещата и в средата и оттам нататъка вече си ти съм аз да и оттогава досега сега вече нали а надграждам и вече нали надграждаме заедно с екипа работата ни а значи е станало случайно всъщност ти не си го търсила ами са те препоръчали на 17 години ти си още ученик самият ти танцуваш появява ти се това предложение веднага

ли усети че е твоето да си в тази роля ами да не съм очаквал на толкова ранна възраст мислил съм си нали за по нататъка примерно всеки може би е искал да си отвори собствена школа клуб за народни танци или а нали някакво друго такъв тип занимание ансамбъл формация а но не не съм очаквал и може би не си спомням много точно но мисля че почти веднага приех предизвикателството да се впусна в един следващ етап от моето развитие да това е интересно защото целия си живот ти си посветил на танците и си се обучавал в

това направление може би някои хора си мислят че мечтата на един танцьор е да бъде в най-големия състав да обикаля света различни сцени знаем че имаме и много успешни ансамбли изобщо които наистина имат турнета из света ти имаш ли любим български танцов състав ансамбъл а да мечтата на танцьора вероятно би могла една от мечтите да бъде това да е в най-престижния състав в най добрия също и да обиколи света нали едно време хората затова са се записвали на танци нали всеки е казал хайде отивай нали на детето си ще видиш свят така и така а

дали имам любим състав от българските не мога да кажа аз а харесвам всички фолклорни ансамбли които представят фолклора на сцената в красивия му вид в чистия вид разбира се всеки има различни танци различни представи и въображение нали на творците и на хореографите които са създали танците не мога да кажа че има лош танц а по-скоро мога да ти харесваш по-скоро автентичния фолклор такъв и знам че преподаваш изобщо елбетица се свързан с автентичността нали така на българския фолклор а не толкова с модернизирания такъв да гледаме да се придържаме близко до традициите за автентично а нали има

едно широко сега навлязло така а разбиране за автентичността че а и то си е така автентично е когато е в точната среда в точното време нали с цялостната визия костюми музика а това е когато бъде автентично аз лично гледам да избягвам тази дума за да може да а казваме традиционно по-скоро за да защото ние сме в залата м а всички танцуват на нали плейбек така да кажем на запис да запис не жива музика точно така да и но стараем се да се придържаме до традицията и да показваме на хората м възможно най чистата форма на

на танца на фолклора на каквото можем да дадем от нас а като си говорим точно за автентичност а знаем че в българия има и много фестивали кое смяташ че е мястото което всеки българин трябва да посети а да усети именно този фолклор за който говориш автентичния защото ето че дори автентичното всъщност е трудно достъпно да бъдеш сред природата в автентична народна носия истинска жива музика да чуеш на български инструменти къде смяташ че един българин може да се докосне до такова нещо а любимият може би на много българи фестивал и точно тази автентичност която се говори

и се пресъздава връща се 150-200 години вече назад а това е фолклорният фестивал на носията в жеравна а дори смея да кажа че оттам нали покрай приятели разбрах за него и откакто сме отишли нали със семейството за първи път отидохме тогава не сме пропускали нито една година а така си наместват всички ангажименти и отпуски че да да присъстваме на фестивала в жеравна който наистина препоръчвам на всеки един човек да който се чувства българин и има страст към фолклора и българското да отиде да усети магията на на фестивала защото наистина е вълшебно и чувството е неописуемо

може би като българи всеки я носи тази страст просто нямаме достатъчно чест възможността да я усетим и да я разпалим веднъж да се посети такъв фестивал както го описваш сигурна съм че няма да има човек който да съжали със сигурност и всъщност ти а колекционираш и носии нали така изобщо елементи от народни носи това също е много интересно а чрез фестивала ли се запали пък по това нещо да а оттам дойде и колекционирам е да пак е силно казано а по-скоро а чрез от създаването на формацията оттам започнахме да да купуваме и да намираме такива

автентични носии особено женски понеже мъжките са малко по-оскъдни а предимно ансамблови или от стари читалища а не сме ги намирали ние а каквото се предлага примерно по фестивалите по събори нали когато има еднакви елементи еднакви носии или пък в социалните мрежи където има групи за продажба на такива неща и да смея да кажа че вече а гардеробът е доста голям и се радвам че можем да се докоснем и танцьорите танцуват дори и по участията нали с автентични носии разбира се не изцяло защото това е невъзможно х а но да гледаме да да запазваме и това

колкото се може повече какво е чувството да намериш такава автентична носия защото аз знам че има такива които си съхраняват поколения обличал ли си ти подобна какво е чувството чувството е все едно си обличаш най-хубавата дреха носи старинния български дух ам когато се погледнеш в огледалото нали облечен в автентична носия аз съм убеден че който го е направил не е имало човек който да не се хареса да не ахне да не възкликне по някакъв положителен начин и смея да кажа че също това е другото нещо което всеки трябва да да опита нали а да вече

много хора си шият носи което също е нали за адмирации хм а защото пък искат да си имат собствена по техен размер защото автентичните не винаги отговарят нали а на размера на човека а но съвсем друго е усещането просто трябва да се изпита за да човек да разбере какво какво е то е чувство да не може да се опише чувст добре да те върна тогава говорихме как за първи път си влязъл в ролята на преподавател 17-годишен то го съчетаваш и с училище след това обаче ти завършваш гимназия минаваш към висше образование а и как продължи

с преподавателската дейност кога се роди идеята да отвориш твоя формация а преподавателската дейност така или иначе тя по някакви обстоятелства пое своя път и да чрез много а труд усилия мотивация и м упорство така да кажа а продължава да се развива а за формацията всъщност все още бяхме ученици когато и тя стана реалност а причината пък беше а сватбата на една жена от групите в които преподавах по народни танци и тя каза нали трябват ми танцьори можеш ли да ми измислиш нещо и аз тогава си казах защо пък не и всъщност благодаря на тази жена

че така ме е подтикнала да направя тази крачка и от тогава всъщност бяхме 12-ти клас тогава с моите съученици и аз им казах абе така и така а искате ли да създадем нещо да си направим свое и започна да нали положителен отговор и започна една усилена подготовка за щастие имахме цяло лято да се подготвяме започна се едно търсене на носии откъде да купуваме в последствие започнахме пък сами да си шием аа тогава м смея да кажа че нямахме собствена зала въпреки че аз преподавах в нали такава а в център м за танци но събирахме се

по къщите на двора на навънка по поляни и мислихме различни неща беше много забавно точно по младежки да и след цяло лято на подготовки аа дойде и момента на изявата което всъщност интересното беше че преди м тази първа сватба която а за която се подготвяхме имахме още една преди това всъщност пред премиера нали на изявата и така оттам екипът започна да се разраства от танцьори а други приятели дойдоха да танцуват при нас и да вече сме около 1718 човека които лади хора точно така млади хора които а гордо а тачат българщината обичат да танцуват и

дават всичко от себе си за да вървим напред много е хубаво и е много мотивиращо и зареждащо да те чуя да го разказваш защо наистина си представям как тогава сте ученици едва ли си го приемал дори като работа работа защото ти все още учиш ето имал си планове и след това продължаваш висше образование тоест не си се не си си казал тук дойде едно участие захвърлям всичко аз вече мога да изкарвам пари от това нещо а да това никога не се е случвало никога и може би който и да е човек да започва каквото и

да било начинание а никога парите не са са били водещата сила при мен дори никога не е ставало ставало въпрос за за пари нали ако можем да спечелим нещо от това нали добре е дошло ще си помогнем с нещо я за нови носии я за а някакви други неща които са необходими за залата примерно или пък за реквизит и така нататък но и до ден днешен парите никога не са били от толко по-голямо значение аа за за това начинание за мотивация и за движеща сила по-скоро са разбира се че са необходими нали за да се

случва всичко но не са най-важното нещо според ме и затова ти се получава и затова така с бързи темпове се развивате аа това коя година е от колко години вече а има елбетица и ще те попитам веднага пък за името защото и там историята е много интересна елбетица съществува от 2018 година като това е и годината на завършване нали на гимназиалния етап в моя живот и оттогава оттогава създадохме заедно нещата и в последствие нали стана така че аз продължих да се занимавам по сериозно с това нали още повече вече вече във висшето образование а и

така стана че аз поех нали по-голямата всъщност контрола над нещата и аа ръководната позиция да ти си я поел то а какво стои зад името елбетица а това е много интересно наистина защото още в началото аа мина сигурно месец месец и половина докато решим как да се казваме това може би е най-трудното аа нещо и най-трудния избор за нещо ново създадено а как да се казва как да те разпознават хората нали как да се да те запомнят аа минахме през много имена и накрая когато се поразрових в различни сайтове за за шевици а имах и

мисля че една-две книги също вкъщи за шевици бяха ми подарявали ли и хареса ми името и започнах да се интересувам мм символът на на елбетицата и значението е много голям това е много древен символ който произлиза още от а наистина древността още има го записано и в а дори египетските а стенописи а и означава а това са два кръста пресечени с център по средата които символизират слънцето осемте посоки на света нали четирите главни и четирите междинни посоки а символизират бог символизират семето като център в утробата която е а има много наистина много текстове а много

изследвания които са достъпни дори в списание рота което рота пък означава също елбетица ще разкажем и за другите проекти да ще стигнем до тази сме писали нали по-подробно какво означава името и елбетица а пък елбе на един от по-старите езици а означава каквото господ покаже та ние тръгнахме с тази мисъл да каквото ни е писано това да се случи с божията воля и с под знака на елбетицата да да се да се движим напред много ми харесва историята зад името сигурна съм че то ви дава не само на теб на целия екип а и много

сила защото с такова име то не е не е случайно когато има такава история и толкова замисъл толкова смисъл и тика вва душата си в това нещо то се усеща точно така а и точно това е интересното ето вече е близо седем години седем години ще направим тази да има да има елбетица разказа как е стартирало всичко съученици казват ви сватба казвате си добре ще направим нещо измисляте име за няколко месеца изобщо цялата тази магия как успяхте да я съхраните успяхте ли всъщност а другото което е казва се че бизнес с приятели трудно а вие

точно така стартирате м може ли да разкажеш за екипа за тези ваши отношения как са били тогава как продължават днес да се случват нещата а истината за съхранението на всички тези а моменти през годините и годините досега а в основата стои едно много силно приятелство и което е прераснало вече наистина в семейство ние буквално не можем един без друг а дори и хората които новопостъпилите които идват в във формацията а те усещат това харесва им се а нали младежкия дух в същото време пък нали правим нещо което ни харесва и най-важното никога не е било

в основата на бизнеса да а всичко е било за за наше удовлетворение да се занимаваме с това което обичаме а много хора казват че сме превърнали хобито си в работа и това е най-сладкото нещо нали в живота когато успееш да го постигнеш а но да в основата на съхранението ни е едно силно приятелство което трае и до ден днес днешен а вероятно ще продължи и занапред сигурен съм и аз ви го пожелавам защото това което сте случили е много красиво и смисълът му е голям а и както ти каза не сте го правили за парите

не е било бизнеса на първо място то може би и затова ви се получава на вас и заради това за ето седем години сте разрастнали толкова и тук е моментът да кажеш всъщност какво стои зад елбетица всичките ви дейности защото говорим с едно име но то има танцова формация има танцов танцови школи и не само споменахме и списанието ще кажеш ли се сега какво случвате в цялата му същност а зад елбетица стои първо много работа много упорит труд безсънни нощи и за да се случат всички неща а да в последствие когато след формацията на нали

състава който ходим по изяви по-професионално а се сформира и клуб за народни танци със същото име разбира се а в последствие започнахме да правим календари всяка година като календарът е с послание различно за всяка година а в някои от изданията а наблягаме на традициите и на празниците а в други на носията като м фолклорен елемент автентични носии винаги и благодарение на нашите приятели колекционери а които на драго сърце и винаги се отзовават нали когато имаме нужда от помощ а история в шевици м колекционерите а благодарение на тях успяваме да направим тези календари които носят българския

дух на много хора дори не само в българия а и по света нали имали сме поръчки за чужбина а хората много се радват някои се разчувстват защото са далече пък от българия и ние така леко ги завръщаме и им даваме искрица нали от на нашия заряд а след това много хубава идея така се породи а за списание роджет с което аз го наричам една капсула на времето а защото с него целим да оставим нещо след себе си нали да разбира се всеки може да влезе в интернет да потърси за всякакви празници обичаи нали има много

материали но решихме да съберем всичко това в списанието за да може а първо то да а подбуди интереса и да събере в себе си българщината и различни празници традиции обичаи начини на на забраждане примерно на жената а различни носии а имаме като описание а различни художествени разкази повествования стихотворения а песни български народни и много много неща които читателят може да открие а също искахме с него да направим и една поредица която след години да придобие колекционерска стойност защото както едно време е имало такива списания които сега ние търсим нали така устремено за да прочетем какво

е било едно време да се докоснем до до българското точно така и до традициите а особено списанието примерно танцово изкуство а в което има много описани хора а по същия начин и нашето списание след време младите хора че и възрастните нали да да се търси и да се тачи по същия начин а тук се сетих сега и за една много голяма част от нашия път което е и рубриката спомен от мегдана а като казах за танцовото изкуство спомен от дана също е една идея на осъществена слава богу а това са два сезона с разчетени от

нас хора танци песни музики всичко сами сме си записвали сами сме разчитали а разбира се много е трудно а но смея да кажа че сме се справили по възможно най-добрия начин по който можем нали за едни млади хора тепърва м навлизащи и крачещи в този път а смея да кажа също че много ни помогна на тази рубрика да се разпространим като име и в българия а благодаря и на колегите за цялото отделено време което сме прекарали в този проект и казали сме дори че още преди година мисля че ще има трети сезон но все нещо

се случва и не успяваме за момента да го направим а надявам се да излезе наяве и да го реализираме и него защото е подготвен и си чака неговото време ще излезе сигурна съм и много ми харесва дори контраста който се получава между това че търсите миналото искате да го съживите и в същото време гледате в бъдещето и осъзнавате че това което създавате то а и то ще се превърне някой ден в минало и ще носи стойност ще носи дори колекционерска стойност и съм сигурна че м дори да остане един ден за вашите деца те да

видят това е толкова смислено и ценно та м за мен си струва дори а да ти кажа адмирации защото отново казвам млади хора а вие всички сте млади аа може би и това превръща елбетица в толкова успешна формация изобщо дори бих казала бранд защото вие така го развивате и ето тук идва и моментът вече и за мисленето точно на младото поколение това че вие успявате да разработите бранда си в всички социални мрежи може би по този начин скъсявате дистанцията точно с младите хора правите привлекателен фолклора за тях те да се припознаят в него а ще

ми кажеш ли за това как как усещаш ти младите когато дойдат в залата или изобщо как ги привличаш вие освен социалните мрежи а правите реклами билборди съм виждала из варна които наистина всеки път като погледна и се усмихвам друго си е да видиш младо хубаво момиче моя приятелка казвам съм я виждала на билборд че то просто няма как да не се усмихнеш няма как да не искаш да разбереш кои си елбетица а ще започна от там което каза за бъдещето и миналото а с цялата си дейност и м мисъл за всичко което правим а стои

идеята за точно това да оставим нещо след себе си тоест без значение за кого тоест дори да е само за нашите деца дори да е просто м нещо семейно дори или за пък голяма група от хора или общност или целия народ а това ни води напред като една от основните идеи на на дейността а точно такива капсули на времето искаме да оставим занапред и нещата да се ценят от поколенията след нас и да разберат какво е било много преди нас и а нали след нас аа по отношение на рекламата и достигането до младите хора разбира

се в днешно време всеки се възползва от социалните мрежи а без значение снимки клипчета аа постове и всякакви неща които биха подтикнали човек малко поне да се позаинтересува от а дейността а в нашия случай от българския фолклор а пък а мисля че няма човек в българия българин който да като не чуе една българска песен или гайда или както каза едно хубаво момиче българско а да не се усмихне а та по този начин мисля че скъсяваме дистанцията както каза ти м опитваме се да правим всичко да е достъпно за хората а когато вече се срещнем и

в залата нали с новите новите групи примерно в клуба а опитваме се да показваме нещата по достъпен начин по лесен а да не е натоварващо все пак хората идват там да се разтоварят от сивото ежедневие от и да разнообразят а как успявате да се свържете с младите как успяваме а не знам как да отговоря на този въпрос може би точно това че сме и ние сме млади хора и те припознават себе си в нас нали някой му харесва примерно а някой от нас как танцува или как се движи или пък как се изразява а или

пък как преподава нали как е стигнал до този път развитието на всеки и може би това е другото което е че вижда се любовта с която надявам се нали да да се вижда а любовта с която работим и правим всичко това аз много често казвам че аа дори м повечето нещата неща които правим ги правим за хората нали те да се чувстват добре те да са щастливи нали ние също а покрай тях и заради тях аа това ни кара да се чувстваме и ние добре когато другите са добре а какво мислиш че е значението на

фолклора в съвременното общество днес хм а значението хората аа използват в днешно време а фолклора или по-скоро народните танци клубовете школите и всички събори които са и фестивали които са нашумели навсякъде из българия м според мен основната аа потребност така да кажа е а социализацията човекът в днешно време м покрай всички тези технологии и екрани и по цял ден примерно на работа компютър вечерта телефон компютър пак или телевизор хората просто имат нужда от живата връзка един с друг и помежду си м и това им личи когато са заедно а как човек се променя просто когато

е в заобиколен от среда в среда с а свои хора така да кажа нали хора на с едни интереси една вибрация смеят се нали хубаво им е заедно и пожелавам на всеки да открие собствената си среда защото дали ще бъде в клуб за народни танци или пък а фехтовка примерно или някакви други танци или друго занимание не трябва да губим връзката помежду си защото това наближава особено с развитието на технологиите изкуствени интелекти и така нататък нали да не навлизаме в други теми но апелирам към хората да прекарват повече време заедно и да бъдат щастливи заедно

много хубаво го каза и всъщност това отново е връщане към корена ни защото ето едно хоро то това е представлявало хората се хващат за ръце обединяват се сближават се и вие възраждате това точно така а и отново иронията как всъщност социалните мрежи те трябва да скъсяват разстоянието помежду ни и всеки е до теб буквално през телефона но всъщност ни отдалечават но пропуснахме да кажем може би че освен танцовата формация и школата танцовата школа а вие провеждате хоротеки какво представлява една хоротека защото това е като парти за народни танци така да го кажем много е социално

но по-скоро ти го разкажи точно така а хоротеки са мястото където м поне моята идея е такава за хоротеката а това е мястото където без няма никакви различия кой къде танцува а в кой клуб кой колко може и всякаквите различия там просто трябва да да изчезнат това е мястото където да се съберем заедно да се видим да си потанцуваме отново нали да се забавляваме да се сближим и място за приятелства за хубави емоции а това е целта на хоротека веселие на хорището във варна а заведението не е голямо но пък сърцата на хората са големи

и всеки който е дошъл му е харесало или поне такива са отзивите нали на хората за което което мен много ме радва а а и наистина тези различия които са а за мен не трябва да ги има нали фолклорът трябва да обединява аз имам много хубави приятелства започнати на хорото тоест хващаш се до някой и след един месец примерно осъзнаваш как вие сте си паснали като хора като приятели имате общи интереси започвате да си говорите по различни теми и дори и да си помагате след време и до ден днешен също смея да кажа че хорото

ми е помогнало за а и танците разбира се за някои от големите приятелства в живота ми това е много хубаво и можеш ли да кажеш до каква степен средата и твоето обкръжение се е отразило всъщност и на развитието ти а основно твоите близки хора са свързани с с танцовото изкуство или не и тези които не са разбират ли те имал ли си трудности например да ти кажат че танците са до време занимавай се с нещо друго разбира се ам обикновено хората и до ден днешен ме питат ти какво работиш и аз им казвам нали занимавам

се с преподавателска дейност нали народни танци е добре де ама нещо друго нали как само с това и аз им казвам само с това нали се занимавам м и смея да кажа че ми е абсолютно достатъчно и не говоря за изобщо за финанси и някакви такива неща а просто когато човек е отдаден на нещо и в работата си това наистина му коства много време 247 както се казва нали а попадна ми една снимка в една от мрежите а нали аз не искам да работя от де до пет затова нали ще работя за себе си и

обаче така се оказва че накрая за себе си означава не от 9 до 5 ами от 247 и наистина е така човек за да постига нещата и мечтите си които иска а трябва да е абсолютно отдаден и времето като най-ценен ресурс в днешно време просто не стига и и а забравих на откъде тръгнахме че за средата всъщност да но ти каза че е имало хора които са ти казвали добре това не е истинска работа да точно така и м тези които на не знаят какво представлява нашата работа си мислят нали отиваш там в залата ахо

ихо две-три хорца и после нали си правиш каквото искаш имаш свободно време а изобщо не е така м първо опитът който сме натрупали това са години години работа а или пък знанията които придобиваме пак казвам човек се учи докато е жив няма пък и човек който се е родил научен а така че и ние също се учим с всеки ден с всеки изминал урок нали дори как да общуваме с хората а как да дори веднъж ако не се е получило даването на едно хоро примерно да го разберат хората веднага или пък след един-два часа а

променяме нещо нали адаптираме се към ситуацията за да можем нали да сме максимално ефективни в работата си и да определено хората м не разбират и не всички разбира се а или пък са в шоубизнеса така да го кажа общо казано но програмите които изпълняваме с формацията нали те са в порядъка на 20тина 30 минути и вече по-рядко ни се случва но преди а нали пак ще намеся парите тука но това си е истински разговор нали между мене и хората които ни поръчват а нали как така еди си каква цена за тия 15-20 минути дадено за

тези 15 20 минути стоят часове репетиции много труд много под а много усилия а и време най-вече което всеки един от танцьорите е изразходил за да подобри себе си за да се развие и накрая да излезе един така да кажа продукт а който нали хората да видят за 15-тина минути и да се порадват а пък това ни е за нас най-сладкото когато видим видимост усмихнати лица насреща сигурна съм че срещате много често усмихнати лица защото и аз като съм гледала ваши участия то просто нещо пали в теб ако си българин няма как да не го

усетиш какво ви мотивира и какво ви вдъхновява да продължавате да се занимавате с българския фолклор а мотивирани или за себе си ще кажа а точно тази любов на хората която когато м ние даваме тя се оценява и хората я връщат обратно аа тази стойност която се добавя и м просто усмивките на лицата на хората а това че си струва всичко което правим нали се оценява и това е може би нашата движеща сила която искаме да продължаваме да го правим хората да са по-щастливи да са доволни нали от от нас и от себе си също аа

за да се харесат за да се забавляват и най-вече да създават хубави спомени а традициите и танца да са техни приятели а какво следва за вас какви са бъдещите проекти на елбетица аа видях че до момента сте реализирали много неща не е само едно направление което следва та какво да очакваме още от вас какво да очаквате не знам как да отговоря на този въпрос пък и това което стои зад ъгъла е обикновено не обичам да издавам предварително разни неща а както казах по-рано надявам се трети сезон на спомен от мегдана да стане реалност а предстои

да продължаваме с поредицата от календари също нали това са като вече утвърдените неща които сме правили за нещо ново не мога да кажа все още но съм убеден че скоро време ще се зароди някоя нова идея и творческото ще процъфти отново аз съм убедена че ще се случи точно така както го казваш защото то показва си а резултата от последните седем години че само хубави неща сте реализирали и затова съм сигурна че предстоят само още по-хубави и ти го пожелавам на теб и на елбетица на целия екип благодаря ти отново че прие нашата покана и

аз благодаря за поканата много ми беше хубаво да си поговорим за а фолклора и за традициите и за пътя по който нали един млад човек трябва да премине за да а стигне до успеха така да кажа а благодаря и на всички хора които винаги са били до мен на всички хора които ни подкрепят в начинание на семейство на родители на приятели и наистина поклон и благодарим за отделеното време и подкрепа която са ни отдали за нас беше удоволствие да си наш гост благодаря това беше всичко от пус на града за днес а сега останете с

програмата на варна tv всички епизоди на подкаста може да откриете в нашия youtube канал граждани на квартала варна фикс h